2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр. София 24.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 424/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „ ВОДЕН –И. Х.” ТП – [населено място], област Р. против определение № 493 от 18.05.2012 г. по ч. гр. дело № 75/2012 г. на Разградски окръжен съд.
Ответниците – Н. И. П., П. И. П., двамата от [населено място] и М. И. С. от [населено място] чрез пълномощника си адвокат В. З. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излагат становище за недопускане касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен правен въпрос във връзка с решаващите мотиви на Разградски окръжен съд относно процесуалната недопустимост на претенциите, липса на активна легитимация по предявените искове – по първия за признаване за установено по отношение на ответниците, че постановените от Общинската поземлена комисия – [населено място] решения № 125/17.01.2000 г., № 135/20.06.2000 г. и № СР – 145/03.10.2003 г. за реституиране на гори – 288 дка в землището на [населено място] са нищожни и по втория за признаване за установено, че с трите решения на ответниците е възстановена гора с площ 50 дка, която не е била тяхна собственост, като гора към момента на обобществяването й към 1946 г. Въпросът, която се поставя се отнася до възможността друго държавно учреждение, респективно частноправно юридическо лице извън министъра на земеделието и горите, по съдебни дела, отнасящи се до горски територии, държавна собственост, черпещо права от държавата, което не е участвало в административното производство по издаването и обжалването на акта за възстановяване на собствеността върху съответните имоти – гори да оспори пред граждански съд неговата законосъобразност.
Поставеният от касатора въпрос е релевантен, тъй като е в пряка връзка с изхода на процесуалноправния спор. Освен това въпросът е относим към групата въпроси, предмет на тълкувателно дело № 5/2011 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, по което производството е висящо и от разрешаването, на които е обусловено и неговото разрешаване. С оглед на изложените съображения частната касационна жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Въпросът: нищожни ли са решенията на ОСЗГ поради нарушение на чл.11, ал. 3 ЗВСГЗГФ не е във връзка с произнасянето на Разградски окръжен съд, поради което с поставянето му не е формирано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Общите оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение също така не формират основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. По посоченият по – горе въпрос, по който е налице основание за допускане на касационно обжалване и разрешаването му е обусловено от решението, което следва да бъде прието от ОСГК по тълкувателно дело № 5/2011 г. настоящето производство следва да бъде спряно до приемането на решение от ОСГК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 493 от 18.05.2012 г. по ч. гр. дело № 75/2012 г. на Разградски окръжен съд.
СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до приемане на решение от Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 5/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: