3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 666
гр. София, 16.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело N 474 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. И. М., законен представител на малолетното дете Д. М. Д. чрез пълномощника, адвокат Т. Г. С. срещу определение № 81 от 23.04.2012 г. по гр. дело № 121/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав.
Ответникът – Рудник „Т. – 1”, [населено място], клон на [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за недопускане на касационен контрол на съдебния акт.
Частната касационната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното определение, с което състав на Старозагорски окръжен съд е оставил без уважение молба, подадена от Д. И. М., законен представител на малолетното дете Д. М. Д. за допълване на решение № 114 от 19.04.2011 г. по въззивно гр. дело № 121/2011 г. Старозагорски окръжен съд в частта за разноските. За да остави без уважение молбата окръжният съд е приел, че разпоредбата на чл. 250 ГПК се отнася за допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, а случая не е такъв. В мотивите по – нататък са изложени съображения за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси, които съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са свързани с хипотезите, изчерпателно изброени в т. 1, т. 2 и т. 3 на цитираната норма.
Поставените въпроси засягат хипотези по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, които имат относимост към спора по чл. 248, ал. 1 ГПК, а именно: „дължи ли заплащане на разноски по делото ответник – работодател, който оспорва иска по чл. 200 от КТ, съответно – обжалва осъдително решение по него, ако в хода на производството настъпи плащане в полза на ищците от трето лице; счита ли се, че ответникът е станал причина за завеждане на иска, ако оспорва иска и не извършва действия по търсене на договорно обезщетение от застраховател по задължителна застраховка на работниците; може ли да се освободи ответникът от задължение да заплати разноските за съответната инстанция, ако признае иска в срока за отговор на исковата молба; дължи ли трето лице, привлечено като помагач, разноски когато с процесуалните си действия е станало причина за завеждане на иска„. В случая предметът на делото, обуславящ произнасянето на съда и неговите правни разрешения обхваща пределите, в които се формират правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /общи основания за допускане на касационен контрол/. Този предмет на делото при спор по чл. 250 ГПК се отнася до произнасянето на съда по целия спорен предмет или сезирането е относно пълнотата на съдебния акт – при непълното решение липсва формирана воля на съда относно цялото спорно право. По реда на чл. 250 ГПК може да се иска допълване на решение относно непроизнасянето от съда по част от предмета на делото, но не може да се иска произнасяне в частта относно искането за разноски. Допълване на решение в тази част се извършва по реда на специално производство, чиято правна уредба се съдържа в чл. 248 ГПК. Не може да се иска допускане на касационно обжалване по въпроси, които излизат извън предметния обхват на спора по чл.250 ГПК, респективно извън решаващите мотиви на въззивния съд по това производство и които засягат друго производство – по чл. 248 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че въпросите, поставени от касатора не обосновават общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на въззивната инстанция.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 81 от 23.04.2012 г. по гр. дело № 121/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: