4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр. С. , 11.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 365/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ против определение № 83 от 11.04.2012 г. по ч.гр.дело № 73/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответниците – Е. С. Т., П. Р. Т. и И. Г. К. не са взели становища по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение приема, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Разпоредбата е процесуалноправна и се съдържа в специален закон, поради което дерогира приложението на чл. 396, ал. 2, последно изречение ГПК, предвиждаща касационен контрол в случай, че въззивния съд допусне обезпечение. Съгласно препращащата норма на чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД приложим е съдопроизводствения ред по ГПК, обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. поради незабавното действие на процесуалния закон по време, което предхожда и процесуалните действия на К..
В разглеждания случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол поради следните съображения:
С цитираното по – горе определение състав на Бургаски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на К. против определение № 155 от 07.03.2012 г. по ч. гр. дело № 112/2012 г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с което е отказано обезпечение на бъдещия иск на К. против Е. С. Т. с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД чрез налагане на запор на 500 дружествени дяла от капитала на [фирма], ЕИК[ЕИК], собственост на И. Г. К.. Този изход на делото е обоснован със съображения за това, че дружествените дялове, предмет на търсения запор са прехвърлени от проверяваното лице на настоящият им собственик И. Г. К., а разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД предвижда възможността да се търси единствено стойността на сумата, получена от проверяваното лице при прехвърляне на дяловете в случаите, когато приобретателят е трето добросъвестно лице, като нито в мотивираното искане, нито в частната жалба са наведени доводи за недобросъвестност на третото лице, за да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.2 ЗОПДИППД. Посочено е още, че не са въведени доводи за предприемане на процесуални действия по обявяване недействителност на прехвърлителната сделка между Т. и К., за да се прецени възможната основателност на претенциите, а оттам и на исканата обезпечителна мярка.
При тези обстоятелства поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: „Какъв следва да е обхвата на преценката на съда, когато е сезиран с искане за обезпечение по ЗОПДИППД – дали винаги, когато са налице предпоставките по закона следва да се допуска обезпечение или следва да изследва въпроси свързани с евентуалния начин на бъдещото удовлетворяване, които имат значение за последващите във времето действия на К. и зависят от успешното провеждане на иск по чл. 28 от ЗОПДИППД” е несъобразен с решаващите изводи на Бургаския апелативен съд, съответно с въпроса, по който неговият съдебен състав се е произнесъл. Поставеният от касатора въпрос е общ и не е свързан с конкретните хипотези, по които се е произнесъл въззивният съд – чл. 4, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, т.2 ЗОПДИППД, като с поставянето му не са отразени правните разрешения, възприети от същия съд. Не са развити от касатора и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, като не е обосновано приложно поле на разпоредбата чрез излагане на доводи относно наличието на неправилна съдебна практика или съдебна практика, която следва да бъде осъвременена, респективно не са изложени доводи за липсата на съдебна практика, ако страната счита, че случая засяга развитието на правото, в която хипотеза следва да се обоснове непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни норми. С оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГКТК, т. 1 относно съдържанието на общото основание за допускане на касационно обжалване, дефинирано като правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по делото, поставения въпрос не обуславя приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не обуславя приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и възпроизвеждането на нормативния текст на тази норма, в какъвто смисъл са разясненията по цитираното по –горе Тълкувателно решение, т. 4.
С развитите от касатора доводи за допустимостта на касационния контрол също така не е въведен правен въпрос, тъй като по същият въпрос няма произнасяне в обжалваното определение.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83 от 11.04.2012 г. по ч.гр.дело № 73/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: