4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1192
гр. София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 440 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, [населено място] срещу решението от 10.10.2011 г. по гр. дело № 9263/2011 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав в частта, с която съдът се е произнесъл по иск, предявен от Е. Ц. Г. против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът – Е. Ц. Г. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на съдебния акт.
Ответникът – Министерство на отбраната, [населено място] не е взел становище по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски градски съд е потвърдил решение № ІІ-64-61 от 26.04.2011 г. по гр. дело № 39549/2010 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 64 състав в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е възстановил Е. Ц. Г. на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „главен специалист” в сектор „Центрове за индивидуално социално обслужване”, [населено място], отдел „Социално обслужване”, Териториална дирекция – [населено място], в Главна дирекция „Управление на социалните дейности” при Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната”, преименувана в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата преди уволнението длъжност, на която тя е полагала труд по трудово правоотношение е определена за заемане по служебно правоотношение, обстоятелства съставляващи основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 12 КТ, основание различно от приложеното със заповед № РД – 27 – 100/25.05.2010 г. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращение в щата от министъра на отбраната. Предвид изхода на спора по главния иск – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Софийски районен съд е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Касаторът не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, без да постави конкретен правен въпрос, същият е посочил, че такъв е този „касаещ възстановяването на ответната страна на заемната преди уволнението длъжност”. Възстановяването на работника или служителя, чието уволнение е признато от съда за незаконно на предишната работа е предмет на конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и разрешаването му може да бъде свързано с различни правни въпроси, които следва да бъдат въведени от касатора с оглед решаващите изводи на въззивната инстанция, за да бъдат обосновани общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, чието наличие да обуслови допускането на касационен контрол. Вместо въпрос от такъв характер жалбоподателят е въвел предмета на спора по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, отразил е своите виждания за пасивната легитимация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и съображенията си за незаконосъобразни изводи на въззивния съд по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, съставляващи общи оплаквания за неправилност на съдебния акт, основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК. Освен това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил становище за противоречива практика, което е неправилно поради следните съображения. Посочил е, че при влизане в сила на обжалваното решение противоречието се състои в това, че последната работа е в министерство на отбраната и работодател на ответната страна по жалбата преди уволнението е министъра на отбраната, а съгласно решението ответната страна трябва да бъде възстановена в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело”, с която ищцата не е имала според касатора правоотношение. Жалбоподателят счита, че работодател на ищцата е министерството на отбраната, защото същото е правоприемник на Изпълнителна агенция „Социални дейности на министерство на отбраната”. От изложеното се установява, че противоречието в съдебната практика касаторът намира в несъответствието между приетото от въззивния съд относно пасивната легитимация по иска по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ и съществуващата според собственото му становище пасивна легитимация. Виждането е неправилно, тъй като несъответствието между изводите на въззивния съд и субективното становище на страната по делото не представлява противоречиво разрешаване на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е противоречиво различното разрешаване на правен въпрос по един и същи спор при уважаване на искове против различни ответници, тъй като делото е едно и също, по него се постановява един съдебен акт, източник на съдебна практика. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трябва да съдържа правни въпроси и обосновка, в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос или въпроси се отклоняват от разрешенията дадени в задължителната практика на ВКС, респективно по отношение на кои правни разрешения, съдържащи се в обжалваното въззивно решение, касаторът намира противоречива практика на съдилищата /в този смисъл е и тълкуването на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК в посоченото ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трябва да съдържа освен това съображения по кой въпрос липсва практика на съдилищата или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от касатора насока, тъй като е неправилна и е налице необходимост от нейното преразглеждане и развитие. В случая липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на допълнително основание по чл.280, ал. 1 ГПК, което препятства възможността за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на решението в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.10.2011 г. по гр. дело № 9263/2011 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – г въззивен състав в частта, с която съдът се е произнесъл по иск, предявен от Е. Ц. Г. против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: