О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1410
София, 18.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември……………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………….
гр.дело N 1173/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Д. Х. от София е подал касационна жалба срещу решение от 10.02.2009 година по гр.д. N 1703/2008 година на Софийски градски съд в частта, с която „Т” А. , София, е осъдено да му заплати обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1 КТ в размер на 5000 лева, а е отхвърлен искът му за разликата до определения от първоинстанционния съд размер от 10 000 лева. Сумата е присъдена за ексцес на болестта „дистално сетивно-моторна диабетна полиневропатия”.
Ответникът „Т” А. , София, не е заявил становище в касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението /заявлението/ на касатора не са формулирани съществените въпроси, които да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК. Няма позовававе на задължителна практика на ВКС, нито са посочени и представени противоречиви съдебни решения на съдилищата, които трябва да са влязли в сила. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от въззивния съд на 5000 лева при съблюдаване на изискванията на чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. Касаторът е недоволен от размера на приетото обезщетение, но в тази насока съдът е отчел всички релевантни обстоятелства и основателно е посочил, че в случая не се извършва начално, а последващо обезщетяване на усложнения на професионално заболяване /ексцес/, както и че ищецът не е ангажирал доказателства /извън медицинската експертиза/ за търпените болки и страдания, които да дават основание за по-висока репарация.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2009 година по гр.д. N 1703/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.