Р Е Ш Е Н И Е
N 82
София, 01.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО г.о,
в съдебно заседание на двадесет и осми януари……………………………….
две хиляди и десета..………………………………………година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. ИВАНОВА……………………………………………………… в присъствието на прокурора ……………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 3664/2008 година.
Производството е за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на Е. , гр. П., ч. пълномощника му адв. Г. П. от АК-Пазарджик, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 358 от 1.08.2006 година по гр.д. N 2359/2004 година на Върховния касационен съд, състав на IV г.о., с което е оставено в сила решение от 12.07.2004г. по гр.д. № 627/2003г. на Пловдивския окръжен съд и е уважен ревандикационен иск срещу него в установителната му част. Твърди, че е открил ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото. Представя писмо изх. № 1100 12323/21.03.2008г. на Община П., с приложени към него копия от писма от 8.02.2008г. и 12.02.2008г., също на община П., адресирани по Пловдивския окръжен съд и до началник отдел „У” на община П.. Според молителят те установяват факти, които е твърдял в хода на делото /липса на план на възстановената собственост за местността „М” – град П. и скица към решението за възстановяване на собствеността върху земеделска земя/, но не е могъл да установи. Моли за отмяна на влязлото в сила решение в установителната част по ревандикационния иск и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответниците по молбата за отмяна, представлявани от пълномощника си адв. М. Г. от АК-Пловдив, оспорват нейната допустимост и основателност и молят да се остави без уважение.
Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното:
Уважаването на искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.”1” ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са “нови” фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото.
На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.
В настоящия случай е представено писмо на община П. от 21.03.2008г., в което е посочено, че в техническия архив на общината не се съхранява план, изпратен от ПК-Пловдив с изх. № 556/3.10.2005г. и прилага писма, от които е видно, че няма данни за входиране на такава преписка. В писмо до началник отдел „У” е уточнено, че няма архив от 1995г., поради срив на деловодната програма. Изнесените данни за липсата на плана, изпратен от ПК на община П. през 1995г., не са нови /по смисъла на закона/, тъй като са залегнали в предходна кореспонденция и са отразени в заключенията на вещите лица? Те не са твърдяни в хода на делото, тъй като спорът за собственост, в установителната му част, се е съсредоточил върху това има ли сила на присъдено нещо решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ спрямо приобретателя на имота, който пък го е апортирал в дружеството-молител. Следователно, оспорване на собствеността, в разглеждания сега аспект, не е било обсъждано по делото, а поставените въпроси са без значение за правилното му решаване. Освен това новите писмени документи трябва сами по себе си да представлява доказателство по делото, а не да създава очакване за бъдеща възможност за събиране на доказателства, вкл. на свидетелски показания или заключения на вещи лица – виж т.4, ал.2 ат П ПлВС №2/77г.
По изложените съображения и на основание чл.307, ал.2 ГПК Върховният съд – състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на «Сокогаз» Е. , гр. П., подадена ч. пълномощника му адв. Г. П. от АК-Пазарджик, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 358 от 1.08.2006 година по гр.д. N 2359/2004 година на Върховния касационен съд, състав на IV г.о., с което е оставено в сила решение от 12.07.2004г. по гр.д. № 627/2003г. на Пловдивския окръжен съд в установителната му част, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.