Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. София, 04.03. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Томов гр. д № 929/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Н. срещу въззивно решение №429 от 27.11.2007г по гр. д. № 898/2007г г. на Софийски градски съд , с което изменено решението от 15.01.2007г по гр. д. № 11236/ 2006г. на Софийски районен съд в частта относно квотите по допусната делба на недвижим имот, бивша съпружеска имуществена общност .
В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението като процесуално недопустимо и материално незаконосъобразно. Неправилно Софийски градски съд е приел да разглежда по същество възражение на ответника за трансформация на негови лични средства, заявено за първи път пред въззивната инстанция. Така се нарушава принципът на триинстанционния исков процес . Противно на закона и трайната съдебна практика не е зачетена правната сила и вещно-правните последици на постигнато при развода споразумение по чл. 99 ал.3 от СК. Съображения са развити в касационната жалба и писмена защита на адв. Ф.
Ответникът по касационната жалба Р. С. Е. е заявила становище, с което оспорва наличието на отменителни основания . Развиват се съображения от пълномощника му адв. П.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
В производство по иск за делба между бивши съпрузи на апартамент , придобит през време на брака им, настоящата касаторка Р. К. Н. е преявила иска по чл. 34 от ЗС при равни квоти , предвид правилото на чл. 19ал.1 от СК. Възражение за изключителна собственост поради трансформация на лично имущество ответникът е заявил едва при обжалването на първоинстанционното решение , постановено по гр.д. 11236/2006г от СРС ,73 състав след провеждане на открито съдебно заседание , в което последният не се е явил . В хода на въззивното производство,без да заявява нови факти Е. е уточнил ,че не поддържа правното си твърдение си за пълна трансформация касателно част от сумата по платената цена на жилището ,като получена в заем от майката на ищцата . Въззивният съд е приел да разгледа по същество възражението за липса на съсобственост в останалата част ,като в своя доклад и в решението, като довод за допустимост е изтъкнал неговият защитен , несамостоятелен характер. Прието е за доказано материално основание по чл. 21 ал.2 от СК за частична трансформация, предвид установеното по делото превеждане на сумата от 88 074, 21 лв. от валутен -спестовен влог с титуляр ответника ,като видно от писмените доказателства ,набраните преди брака негови средства са изтеглени изцяло , съответно влогът е закрит , в деня на плащането на цената на апартамента, т.е на датата 15.06.1994г. Все пред второинстанционния съд и в отговор твърденията на насрещната страна , ищцата Н е заявила обстоятелства за вложени нейни лични средства до размера на половината от платената цена ,ангажирала е и гласни доказателства ,които Софийски градски съд е обсъдил ,като е приел твърденията за вложени 15 444 лева лични средства на Н. за недоказани . За установени , придвид представените писмени доказателства , въззивният съд е приел фактите по възраженията на ответника ,което е довело до извод, че 88074 210/ 115344000 ид.ч. от апартамента са негова лична собственост , а останалите са в режим на съсобственост при равни права , т.е приета е квота 101 709 105/115 344 000 ид. части за ответника по касация Р. Е.
Решението е допустимо , законът е приожен правилно и изводите на съда са обосновани при така установените по делото обстоятелства . Неоснователно е на първо място оплакването ,че въззивният съд неправилно е разгледал възраженията на ответника по същество . Тъй като се касае за оспорване на квоите в съсобствеността или до оспорване на самата съсобственост – въпрос , по отношение на който при делбата съдът постановява изричен диспозитив, ответното възражение, макар да е основано на въведени за първи път пред въззивния съд факти , не е извън спорния предмет . Възражението е по основанието на иска за делба ,поради което и собственото му материалноправно основание не е погасено след приключване на делото пред първа инстанция и може да бъде заявено ,съответно разгледано в същия процес от въззивния съд . Щом делбата се основава на презумпцията по чл. 19 ал.1 от СК за съсобственост относно придобит възмездно по време на брака имот ,то въпросът за трансформацията не е и „преюдициално правоотношение” в делбения процес , а е същински , при това основен спорен въпрос по тази делба и следва да се реши в нейните рамки, в два случая : когато заедно с иска за делба е предявен иск по чл. 21 ал.2 от СК или когато насрещната страна е направила възражение . С оглед на това , че този спор може да се реши и отделно ,в самостоятелен исков процес , въпросът за трансформацията на лично имущество е бил третиран в съдебната практика като преюдициален за делбата ,но само при положение , че е вече разрешен от съда или поставен за решаване в друг съдебен процес. Ето защо правоотношенията във връзка с трансформацията на собственост не са инцидентни в рамките на дебата , в смисъла на ограниченията по т.9 от Тълкувателно решение № 1 / 2000г на ОСГК и коментирана в него недопустимост от предявяване на инцидентен установителен иск за първи път пред въззивна инстанция .
Наведените в спора за делба възражения са обсъдени надлежно от въззивния съд в настоящия случай , те са относно квотата в съсобствеността, т.е. за частична липса на съсобственост поради трансформация на лично имущество с извънсемеен произход . Оплакванията за недопустимост на решението са неоснователни. Действително, за ищцовата страна следва необходимост да заяви претенциите си за трансформация заедно с иска за делба . Пред втора инстанция, в същия процес,тя не може да стори това , но процесуалното положение на ответната страна допуска нейните материалноправни възражения, макар със същия предмет , да бъдат въведени и пред въззивния съд ,който следва да ги разгледа , тъй като е съд по същество.
Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на доказателствата. Изводите на съда кореспондират с установените факти . Изтеглянето на конкретна сума от личен ,формиран преди брака влог на единия съпруг и плащането на цената в същия ден, са довели до обоснования извод за извънсемеен поризход на част от средствата .
Оплакването на касаторката ,че не е съобразено правоустановителното действие на споразумението при развода ,също е неоснователно като довод за нарушение на материалния (чл. 99 ал.3 СК) или процесуалния (чл. 125 от ГПК ,отм.) закон . В случая е било утвърдено споразумение, според което придобитото по време на брака имущество , включително процесния апартамент ,”остава в обикновена съсобственост „ без да е обективирано изявление относно квотите или правата . Друг е случаят , коментиран в приложеното от защитата на касаторката решение №293/2006г по гр.д. № 58/2006г, І г.о от практиката на ВКС, по което съдът е зачел изрично признание за характера на съсобствеността до определена квота в споразумението по чл. 99 ал.3 от СК, наред с изявление ,че посочената ид. част не се оспорва като лично имущество и няма да се оспорва в бъдеще.
При изграждане на решаващите изводи относно фактите нарушение не е допуснато , законът е приложен правилно. Решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила .
Касаторката Р. К. Н. следва да заплати на ответника по касация сумата 500 лева разноски по делото за настоящата инстанция
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №429 от 27.11.2007г по гр. д. № 898/2007г г. на Софийски градски съд
ОСЪЖДА Р. К. Н. да заплати на Р. С. Е. сумата 500 лева разноски по делото за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: