Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. София, 27.04. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1644/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивно решение №130 от 21.01.2008г по гр. д. № 2649/2007г г. на Пловдиски окръжен съд , с което отменено решението от 07.06.2007г по гр. д. № 2342/ 2006г. на Пловдивски районен съд и по същество е уважен установителен иск за собственост , предявен срещу общината.
В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението като процесуално и материално незаконосъобразно. Не са анализирани констатираните от вещото лице , техническа експертиза, касадтрални граници и регулационни отраждания за спорния имот. Приложен е института на придобивната давност при положение ,че с изричен закон тя е спряна за имоти , които са частна общинска собственост.
Ответниците по касационана жалба В. Н. Л. и Л. Г. Л. са заявили становище, с което оспорват наличието на отменителни основания. О. домогва да изземе и продаде на търг единственото жилище на двамата ищци , посторено още 1952 г и възстановено през 1958г в имот -дворно място в кв. Столипиново, гр. П., отстъпен им от възходящ наследодател и владян от него с начална давност тридесетте години на миналия век .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Положителния извод за претендираното от ищщите право на собственост по отношение на застроения от същите с жилищна сграда УПИ * в кв. 66 по действащия план на кв. „Д” гр. П.,спрямо О. П., претендираща този имот да незаконно застроен и частна общинска собственост , въззивният съд е изградил предвид безспорния факт , че парцела е бил във владение на В. и Л. Л. от влизане в сила на отмяната на ограничението по чл. 86 от ЗС за срок от десет години. Считано от 01.06.1996г ( ДВ бр.бр.33/19.04.1996г) до завеждането на иска , датата 21.07.2006г ,в полза на Л. е изтекъл полезния давностен срок по чл. 79 ал.1 от ЗС , макар да се касае за имот , частна общинска собственост .
Крайният извод за въззивния съд е правилен, макар установените по делото обстоятелства да не обуславят направения извод , че с приемнето на ЗОбС имотът е получил статут на частна общинска собственост. Ищците действително са установили придобивно основание по способа на придобивната давност ,но не поради това ,че в качеството си на собственик на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОбС О. е бездействала срещу владелеца за перода от 01.06.1996г до завеждането на иска, а поради това, че основание имотът да се счита за общински към момента на приемането на ЗОбС през 1996г , не се установява . Касае се за дворище , урегулирано за първи път по плана на кв. „С” гр. П. през 1935г,без за него да е бил отреден парцел ****към този момент вече във владение на физически лица , които считат имота за собствен и са го застроили . Липсата на дворищно отреждане за конкретния имот не сочи на извод същият е бил държавен или „стара общинска мера” . Кадастралната основа към следващия одобрен регулационен план от 1957г отразява именно това фактическо положение , предвид соченото от свидетелите и поддържано от ищците владение на наследодателя им Н. Л. спрямо дворището от 700 кв. застроено първоначално с една жилищна сграда . Показанията на свидетелите и отразените от вещото лице кадастрални данни сочат действителните имотни граници и те са отразени правилно при заснемането , докато през 1960г държавната администрация не предприема едностранни адм. действия , с които по реда на „поправка” на грешка в кадастраната основа, нанася върху имотните граници на пл. № 337 на нов имот №1301 с площ от 400 кв.м. , без има основание за това. Към разписния лист новонанесен имот №1301, представляващ кадастрана основа на сегашния УПИ * в кв. 66-нов по действащия план, (виж заключенията на вещото лице К. и приложените комбинирани скици с отразени регулационни промени ), е бил записан като държавен , но от записването не следа извод за публична собственост. Преписката по коментираната от вещото лице служебна поправка на кадастъра не е запазена, но в техически констативен протокол от 28.09.1960г е било отразено основанието за същата : Владелеца Л. „няма документ за собственост за разликата от 300 до 700 кв.м.”
Последиците от липсата на документ, обективиращ титул за собственост ,законът не скрепва с основание такъв имот да се счита за държавен и нито при тогава действащия правен ред , а още по-малко понастоящем , публичната власт има правно да го актува при горните предпоставки . Нито при режима на действащите към 1960 г закони , нито понастоящем, благоустройствената администрация има правото служебно и едностранно да нанесе в кадастралната основа имотни граници, които не съответстват на действителните или да нанесе имот , който не съществува , тъй като счита владението му от частни лица за узукапия. Същите действия общината е предприела след заснемането на кадастрална основа на следващия регулационен план , одобрен със заповед №360/1971г, по силата на констативен протокол от 12.04.1975г. Поправката на кадастралната основа е производство , чиято цел е да се отрази вярното фактическо положение при наличие на грешно заснемане , докато в случая по този ред е било нанесено несъответстващо на фактите кадастрално отразяване , по съображения , неотносими към процедура по чл. 12 от ЗПИНМ(отм) . Невярното отразяване през 1960 е в още една насока – не е нанесена жилищната сграда , построена в имота от В. и Л. Л. .
Към тази незаконосъобразност , допусната от администацията през 1960 г ,настоящата администрация на О. П. прибавя и нова, като съставя акт за частна общинска собственост и изнася имота на ищците на публичен търг .
Не се касае за имот , попадащ под ограничителния режим на приетия през 1951г Закон за собствеността във връзка с придобивната давност, нито за имот , по отношение на който да е налице някое от придобивните основания по чл. 2 от ЗОбС , приет през 1996г. След влизане в сила на чл. 86 от ЗС(в. Изв . бр.92/1951г) имотът е бил актуван като държавна собственост с акт №10254 от 02.03.1976г ,но не се установява основание за това. Ето защо касаторът неоснователно се позовава на ЗДЗС (ДВбр.46/2006г,в сила от 01.06.2006г, изм. ДВ бр. 105 от 22.12.2006г) във връзка със спирането на придобивната давност за общински имоти до 31. 12.2007г . Имота не е отнеман по реда на някои от законите, засягащи собствеността и независимо от действалата обща забрана спрямо придобивната давност за имоти в градовете , същият се явява придобит на оригинерно основание, предвид упражняваното след 1933г и в последствие отстъпеното владение от страна на наследодателя Н спрямо неговия син и съпругата му в спорната част (имот №1301 по плана от 1957г, ,съответно №1992 по неприложената регулация от 1971г за кв. 98 , парцел **** по плана от 1993г за кв. 60 по плана на гр. П., продължаващо и до момента ,като ищците ,застроили този имот със жилищна сграда , присъденияват към своето владение и това на праводателя си .
Ето защо като е уважел иска за собственост на дворното място , застроено от ищците ,въззивният съд е постановил правилно решение .
С оглед развитата и поддържана от защитата на касатора теза за право на собственост в полза на О. П.следва да се изтъкне ,че Законът за общинската собственост не дава основание за експропиация на имоти на граждани , които не разполагат с вещноправен титул, не дава основание да се считат, съответно актуват като частна общинска собственост (виж акт №2351 от 20.09.2005г.) застроени преди повече от седемдесет години градски имоти на физически лица и това е в нарушение на залегнали на Конституцията , развити в ЗДС и ЗОбС включително , основополагащи за правовата държава принципи за гарантиране неприкосновеността на частната собственост.
Предвид гареизложеното оплакванията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с констатациите на вещото лице по приетата СТЕ, са неоснователни. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за отмяна на решението,не са допуснати и крайните изводи на Пловдивски окръжен съд ,следва да бъдат споделени .
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №130 от 21.01.2008г по гр. д. № 2649/2007г г. на Пловдиски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: