О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1451
София, 02.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1634 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” А. , със седалище гр. К., срещу решението от 17.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 111 / 2009 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставено в сила решение от 20.03.2008 г. по гр.д. № 199 /2006 г. на Районен съд – Монтана, с което съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск за прогласяване на нищожност на извършените от нотариус при РСМ действия по издаване на нотариален акт за собственост №, том.2, н.д. № 635 /1995 г. и отмяна на същия.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно.
Представил е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: въззивният съд не е обсъдил направеното възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване поради извършването му в противоречие с чл.18,ал.1 ЗППДОбП (отм.), направено пред първоинстанционния съд, решението е от значение за прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците Д. Г. К. и П. Г. А. оспорват жалбата, останалите ответници не изразяват становище по жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения:
Повдигнатият въпрос е процесуалноправен и материалноправен, посоченото основание е по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят е предявил иск за прогласяване на нищожност на констативен нотариален акт от 1995 г. поради това, че е основан на решение № 36 /30.07.1992 г. на кмета на община Б. за възстановяване на собствеността на имота, което е прогласено за нищожно с влязло в сила решение от 2004 г. по административно дело.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че нотариусът е издал констативния акт за собственост за реституиран имот, чиято собственост е възстановена по реда на чл.2,ал.1 и ал.3 от ЗВСОНИ – по силата на закона и въз основа на представени документи за придобиването на собствеността от праводателите на молителите преди национализирането на имота и проверката на нотариуса се е ограничила до законовите предпоставки, поради което за валидността на нотариалното действие е без значение, че решение № 36 /30.07.1992 г. (л.126) на кмета на община Б. за възстановяване на собствеността е прогласено за нищожно с влязло в сила решение по административно дело (л 127, според което реституционният ефект в случая не е опосредстван от издаването на някакъв административен акт и следователно решението на кмета е издадено от некомпетентен орган). Съдът е приел също, че с въззивната жалба е въведено ново основание за нищожност – противоречие на нотариалното удостоверяване с чл.18,ал.1 ЗППДОбП (отм.), което не следва да се обсъжда, доколкото не е заявено с исковата молба или по реда на изменение на иска до приключването на устните състезания пред първата инстанция с оглед чл.116 ГПК (отм.) и не е било предмет на първоинстанционното производство.
Твърдението на жалбоподателя е неоснователно, той не е въвел посочения довод за нищожност като основание на своя иск нито с исковата молба, нито по реда на чл.116 ГПК (от 1952 г.), по него няма произнасяне от първоинстанционния съд, нито е подавана молба по чл.193 ГПК (отм.) за допълване на решението. Жалбоподателят е навел този довод едва във въззивната жалба, доводът не представлява възражение и защитно средство, следователно не е станал част от спорния предмет, той няма отношение към правилността на решението и въззивният съд не е дължал разглеждането му и произнасянето по него.
Също така: по въпроса за съответствието между предмета на решението и предмета на спора има изобилна съдебна практика, а жалбоподателят не се позовава на нито едно решение, с което обжалваното да е в противоречие и не изтъква аргументи за противоречие между приетото по делото разрешение и разрешенията на други въпроси, с които имат връзка. Същото се отнася и до исковете с правно основание чл.472 ГПК.
От изложеното следва да се приеме, че посоченото основание за допускане на касационно обжалване – по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е осъществено.
Жалбоподателят не претендира разноски и с оглед изхода от спора няма право на такива, ответниците К претендират, но не представят доказателства за направени разноски, поради което и тяхното искане е неоснователно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 111 / 2009 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.