О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1430
София, 26.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1648 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Т. от София срещу решението от 02.06.2009 г. по гр.д. № 150 / 2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 30.12.2008 г. по гр.д. № 19 /2007 г. на Сливнишкия районен съд, с което съдът по иск на С. С. Б. с правно основание чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД срещу жалбоподателя е отменил извършеното от С. Б. в полза на жалбоподателя през 2004 г. дарение на апартамент в гр. С. от 46.46 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, довели до нарушение на материалния закон.
Представила е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: при определяне на размера на издръжката въззивният съд не е приспаднал сумата, необходима за жилище, за данъци и такса смет и за отопление и предоставена храна в противоречие с решение № 791 / 16.12.2005 г. по гр.д. 1026 /2004 г. на ІІ г.о. на ВКС; въззивният съд е допуснал развалянето на договора въпреки, че е установил влошените отношения между дарителя и дарения (и така е решил въпроса) в противоречие с решение № 62 /31.01.2008 г. по гр.д. № 684 / 2007 г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответникът С. С. Б. не изразява становище по жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
И. за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения:
Повдигнатите въпроси са материалноправни, посочените основания са по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните по делото от двете инстанции свидетелски показания за това дали жалбоподателката е давала издръжка и носила храна на ищеца и на майки си, с която той живее на съпружески начала, дали е почиствала жилището им и дали тя и съпруга и са давали парична издръжка, след това въз основа на съпоставка на доказателствата за месечната пенсия на ищеца, съдебна експертиза, основана на данни от НСИ и медицински документи за влошеното здравословно състояние на ищеца – той е инвалид първа група, въззивният съд е приел за установено, че месечните доходи на ищеца са по-ниски от месечния размер на необходимите парични средства за издръжка на едно лице – пенсионер съобразно данните на НСИ, а ищецът има нужда и от допълнителна издръжка над доходите, които получава от месечна пенсия поради старостта му и необходимостта от постоянен прием на лекарства и ангажиране на чужда помощ за обслужването му. От заключението (л.79), на което са основани изводите на съда е видно, че в общите разходи не се включват такива за наем на жилище, а само за поддръжка на дома и то в минималния размер 77 лева за 2006 г. и 108 лева за 2007 г., а данъците са в размер съответно 10 лева и 83 лева. Месечната част от тези суми е 12 пъти по-малка, а разликата между пенсията (124.20 лева) и средната месечна сума, необходима за издръжка (207 лева за 2006 г. и 238 лева за 2007 г.), според вещото лице е 82.80 лева и 113.80 лева според НСИ, а според И. за социални изследвания на КНСБ размерът на необходимата издръжка е по-висок почти двойно.
От изложеното е видно, че въззивният съд е разграничил средната сума, необходима за издръжката на един човек в пенсионна възраст (ищецът) от специфичните му нужди (от заболяванията и инвалидността му), които също е приел за доказани. Видно е също, че въззивният съд не е приел за доказани твърденията на жалбоподателя (ответник по иска), че тя е заплащала парични средства, необходими за жилище, за данъци и такса смет, за отопление и за храна. Следователно въззивният съд е разрешил първата група повдигнати въпроси не в противоречие, а в съответствие с решение № 791 / 16.12.2005 г. по гр.д. 1026 /2004 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Като е основал решението си на обсъдените правни изводи (за нуждата на ищеца от допълнителна издръжка над доходите му) въззивният съд е разрешил релевантните за спора въпроси не в противоречие, а в съответствие и с решение № 62 /31.01.2008 г. по гр.д. № 684 / 2007 г. на ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че искът е неоснователен, защото след установяване на всички релевантни за спора факти, е формиран краен извод, че ищецът няма нужда от издръжка, а е предявил иска поради обтегнатите отношения с брат му – ответника.
От изложеното следва да се приеме, че посочените основания за допускане на касационно обжалване – по чл.280,ал.1,т.2 ГПК не са осъществени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.06.2009 г. по гр.д. № 150 / 2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.