О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1226
София, 06.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _____________ октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1445 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
В. Т. Д. е обжалвал въззивното решение от 09.06.2009 г. по гр.д. № 1213 /2008 г. на Варненски окръжен съд, г.о., І-ви с-в., в частта, с която е отменено първоинстанционно решение от 09.04.2008 г. по гр.д. № 1605 /2007 г. на ВРС, 31 с-в. в частта по иск по чл.31,ал.2 ЗС и вместо това въззивният съд е отхвърлил иска на жалбоподателя срещу К. Ж. С. за заплащане на сумата 5,090 лева на основание чл.31,ал.2 от ЗС, представляваща обезщетение за ползване на апартамент за периода от 01.01.2004 г. до 31.01.2007 г. и в частта, с която жалбоподателят е осъден от първоинстанционният съд да заплати на К. Ж. С. по нейния насрещен иск сумата 887.50 лева на основание чл.59 ЗЗД – обезщетение за неоснователно обогатяване.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и не е съобразено с трайната съдебна практика.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в които се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на съдилищата, които приемат, че претенцията по чл.31,ал.2 от ЗС може да бъде предявена и извън делбеното производство след първото съдебно заседание по извършване на делбата, и в тези случаи предявяването не е обвързано със срок, за което сочи практика на РС Гълъбово, Софийски АС и Врачански ОС. Твърди също, че разглеждането на въпроса ще има значение за развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. Ж. С. я оспорва, твърди, че е неоснователна и че въззивният съд е приложил правилно трайната съдебна практика за това, че крайният срок за предявяване на претенции по сметки е първото съдебно заседание по извършване на делбата, позовава се на недопустимост на жалбата срещу необжалваната и влязла в сила част от първоинстанционното решение за 857.50 лева.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима в частта и, с която е обжалвано въззивно решение по иска по чл.31,ал.2 ЗС, а обжалваемият интерес във въззивното производство не е под 1,000 лева.
Жабата е недопустима в частта и, срещу уважената част от насрещния иск по чл.59 ЗЗД за сумата 887.50 лева, за която първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила и спорът не се е пренесъл във въззивното производство и по нея въззивният съд не се е произнесъл. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Искането за допускане на касационно обжалване по иска по чл.31,ал.2 ЗС е неоснователно, защото повдигнатият процесуален въпрос не е послужил като основание за постановяване на решението и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК), тъй като разпоредбата на чл.286,ал.1 ГПК (от 1952 г.) съдържа ясна императивна правна норма и по нейното приложение има трайно установена съдебна практика, която е спазена от въззивния съд.
В представените съдебни решения не е отразена противоречива практика, с някои от тях исковете по чл.31,ал.2 ЗС са разгледани в делбено производство, при което съдът е преценявал, че са предявени в преклузивния срок, а други – извън делбено производство (както по конкретния спор).
За да постанови решението в обжалваната част, възивният съд е приел, че от влязло в сила решение по допускане на делба е установено, че страните са съсобственици на апартамента, за който се претендира обезщетение, че в преклузивния срок във фазата по извършването на делбата не са предявени претенции по сметки и делбата е завършила със съдебна спогодба (в с.з. на 06.04.2007 г.,), одобрена от съда, в която страните са включили уговорка, че със спогодбата са уредили всички сметки помежду им, включително и предявените в настоящото производство (спогодбата е сключена след края на периода на претенцията). (Уговорката дословно гласи, че с това споразумение страните уреждат всички имуществени отношения помежду си и няма да имат никакви претенции един към друг). Въззивният съд е изложил и евентуални мотиви за неоснователност на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС – че ищецът (жалбоподателя.т) не е доказал, че поканата му е достигнала до ответника.
Т.е. въззивният съд не е приел, че разглеждането на спора по чл.31,ал.2 ЗС след приключено делбено производство за процесния имот след края на периода на претенцията е недопустимо, а че претенцията е (допустима, но) неоснователна, защото страните са се спогодили, че нямат вземания една към друга, свързани с процесния имот, каквито не са предявили, и евентуално, защото не са доказани предпоставките за уважаването на иска.
С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски, ответникът също, т.к. не е доказал, че е направил разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 09.06.2009 г. по гр.д. № 1213 /2008 г. на Варненски окръжен съд, г.о., І-ви с-в., в частта по иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Т. Д. срещу влязлата в сила част от решение от 09.04.2008 г. по гр.д. № 1605 /2007 г. на Варненски РС, 31 с-в., с която жалбоподателят е осъден да заплати на К. Ж. С. по нейния насрещен иск сумата 887.50 лева на основание чл..59 ЗЗД.
В частта,с която жалбата е оставена без разглеждане, определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на В. Т. Д., в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.