О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1248
София, 16.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1415 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община В. срещу въззивно решение от 30.05.2009 г. по гр.д. № 212 /2009 г. на Видински окръжен съд, г. к.., с което е потвърдено решение от 27.02.2009 г. по гр.д. № 1615 /2008 г. на Видинския районен съд, с което срещу жалбоподателя са уважени искове на Б. Е. А. от гр. В. с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ, от които последният иск е предявен като частичен.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуални нарушения и е необосновано, съдът не е взел предвид, че с представените писмени доказателства е установено, че ищецът е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” при спазване на предвидената в закона процедура, решението е необосновано в частта, в която е основано на показанията на разпитания свидетел, въззивният съд е следвало да направи собствени изводи по съществото на спора, т.к. не е контролно-отменителна инстанция. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Жалбоподателят твърди, че за да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по важен материалноправен въпрос – за законността на дисциплинарното уволнение на ищеца, което изисква преценка на всички относими доказателства, а нарушенията по чл.190,ал.1,т.1 и т.2 КТ са установени с представните по делото доказателства и тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона съгласно чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което включва и правилното му тълкуване.
Ответникът по жалбата Б. Е. А. от гр. В. я оспорва, твърди, че е недопустима и неоснователна, т.к. въззивният съд е постановил правилно решение след като е обсъдил всички правнорелевантни факти и доводи на страните и е направил самостоятелни и обосновани изводи.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, т.к. е наложено за няколко отсъствия от работното място, продължили по-малко от час, а за отсъствието от работа в два последователни дни не са поискани обяснения от ищеца и не са събрани доказателства.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, защото въпросът за законността на дисциплинарното уволнение на ищеца не е конкретен отделен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а обхваща множество и различни въпроси, по които съдът следва да се произнесе, за да даде краен отговор за основателността на предявените искове (спорното материално право). Правилото, установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните доказателства за обстоятелствата, които имат значение за спора (доколкото доказателствата са и допустими и необходими), също е ясно формулирано с разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.273 ГПК в частта за въззивното производство, което също е инстанция по същество. Това правило беше установено и в ГПК (от 1952 г.) с разпоредбата на чл.188, към която препращаше правилото на чл.211. Съгласно правилото на чл.281,т.3 от действащия ГПК и чл.218б.,ал.1,т.3 от отменения ГПК нарушението на изискването за преценка на доказателствата представлява процесуално нарушение, и то е съществено и касационно основание, когато се е отразило на правилността на решението. В този смисъл е и трайната практика на ВКС. Поради което и обсъждането на въпроса за задължението на съда да обсъди събраните доказателства за относимите обстоятелства (едно от установените касационни отменителни основания) няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски, ответникът също, т.к. не е доказал, че е направил разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение от 30.05.2009 г. по гр.д. № 212 /2009 г. на Видински окръжен съд, г. к..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.