О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1361
София, 09.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1544 /2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М., от гр. П., срещу въззивното решение от 23.06.2009 г. по гр.д. № 14 /2009 г. на Плевенски окръжен съд, г.о., ІV с-в., с което е потвърдено изцяло първоинстанционно решение от 24.03.2009 г. по гр.д. № 3049 /2008 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу В. у. б. „Г” – гр. Д., поделение с посочен номер с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният от които за обезщетение в размер на 2,549.40 лева и за периода от 01.06.2008 г. до 01.12.2008 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване : за да приеме, че закрилата по чл.333,ал.4 вр. чл.22 от КТД е преодоляна, въззивният съд е приел, че представеното по делото съгласие, подписано от председателя на синдикалната организация, отговаря на цитираната императивна разпоредба и решаващият съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС – сочи (в този ред) и представя решения № 876/ 08.06.2006 г., № 991 /18.05.2000 г. и № 71 /20.02.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС; като не е обсъдил представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност и доводите на жалбоподателя, изложени в т.2 и т.3 от жалбата, съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВС на Р. Б. – т.1 от ППВС № 7 /1965 г. и т.12 от ТР № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по жалбата В. у. б. „Г” я оспорва, твърди, че жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване – посочените решения не са относими към спора, в тях има съществени различия с установеното фактическо положение по настоящото дело, в жалбата липсва т.3, неоснователно е твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила (твърденият процесуален въпрос), т.к. въззивният съд е извършил задълбочено изследване на доказателства, факти и доводи. Ответникът излага и подобни съображения за неоснователността на жалбата – излага доводи срещу доводите на жалбоподателя.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения:
Твърдението, че въззивният съд е решил първия повдигнат въпрос по твърдения начин е невярно. В абзац втори, на страница 5 от решението въззивният съд изрично е приел (написал), че целият синдикален комитет при работодателя е дал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата, вписана в този протокол като синдикален член, че с оглед посочените в протокола членове и представените писмени доказателства (съдът) приема, че взетото решение не е опорочено, т.к. не е дадено еднолично от председателя, а от синдикалния комитет като колективен орган, който е компетентен такъв, което се установява от писмо с посочен изходящ номер и дата. Преди да изложи този извод по същество въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства, относими към даденото съгласие и е изложил обосновани фактически изводи. Следва да се отбележи, чечрез съпоставка на заверен препис и оригинал на протокола (л.32 и л.38,стр.2), удостоверение от синдикалната организация (л.47.) и свидетелските показания на трима от петимата членове (л.90 и сл.), е установено пълно и главно (несъмнено), че всички членове на синдикалния комитет са подписали протокола, времето на изготвянето му и вземането на отразените в него решения, поради което и оспорването му не е доказано. От изложеното следва да се приеме, че този въпрос не е разрешен както се твърди от жалбоподателя, а в съответствие с практиката на ВКС.
Твърдението, че въззивният съд е допуснал твърдяното процесуално нарушение също е невярно. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е повдигнал конкретен въпрос, твърдението е общо, не се сочи нито едно отделно необсъдено доказателство, нито факт или довод. Жалбоподателят препраща към номерацията на жалбата, това вероятно е въззивната жалба, защото както основателно отбелязва ответникът, в касационната жалба няма т.3. Ако приемем, че чрез препратка към т.2 и т.3 на въззивната жалба въпросите са уточнени, то следва да се има предвид следното: в т.2 жалбоподателят излага довод за наличието на закрила по чл.333,ал.4 вр. чл.22 КТД. Както отбелязахме по-горе въззивният съд е изследвал този въпрос, обсъдил е относимите, допустими и необходими доказателства и е направил обосновани фактически изводи, на които е основал правилен правен извод. в т.3 жалбоподателят е изложил твърдение, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите и за нарушаване на правото на подбор и ги е изложил повторно, както и твърденията си за неистинност на протокола, в който е отразено съгласието на целия синдикален комитет при работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с нея (жалбоподателя). В мотивите към решението си въззивният съд е изследвал задълбочено и двата въпроса, обсъдил е относимите, допустими и необходими доказателства и изводите му са обосновани и правилни. Поради което и това твърдение за съществено процесуално нарушение или по-скоро нарушения, е неоснователно.
Поради изложеното следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона предпоставки.
Поради изхода от спора искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е основателно за сумата 200 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2009 г. по гр.д. № 14 /2009 г. на Плевенски окръжен съд, г.о., ІV с-в..
Осъжда Н. Х. М. да заплати на В. у. б. „Г”, поделение 5. , гр. Д., Плевенска област, сумата 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.