О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 05.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 287 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г. срещу решение от 11.12.2009 г. по въззивно гр. д. № 483 /2009 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставено в сила решение на ВТРС в обжалваната част, с която договор за покупко-продажба на апартамент е прогласен за нищожен поради противоречието му със закона – чл.152 ЗЗД, тъй като при разкриване на действителното му съдържание се констатира, че уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора различен от този, предвиден в закона и с което жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон..
Представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Ответниците в това производство Г. К. Г. и И. Й. Г. оспорват основанията за допускане на касационно обжалване – че жалбоподателят не е посочил конкретен въпрос, който да попада в хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, твърдят, че наведените доводи могат да бъдат основания по чл.281 ГПК, но и като такива са неоснователни – излагат доводи за неоснователността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение и обжалваемият интерес на оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
По основателността на искането за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че независимо от влязлото в сила решение, с което по иск срещу ищците, е развален договор за прехвърляне на право на собственост върху идеална част от процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение, ищците имат правен интерес да предявят иска за развалянето на договора, съставен във формата на нотариален акт с дата 21.11.1997 г., по силата на който са продали на ответника процесния апартамент, тъй като от представения по делото ръкописен договор със същата дата – 21.11.1997 г., сключен с ответника, от който се установява, че те са сключили договор за заем с ответника, по силата на който са получили 4,000 щатски долара, които са се задължили да му върнат с уговорена лихва, в случай, че изпълнят задължението си, Р. Г. се е задължил да им прехвърли обратно собствеността на апартамента, а в случай на тяхното неизпълнение, са се съгласили Р. Г. да продаде апартамента, като удържи от продажната цена сумите, които те му дължат по договора за заем. Въззивният съд е приел, че оспорването от страна на Р. Г. на автентичността на подписа му върху договора за заем не е доказано, като с единична и две тройни графологически експертизи е доказано, че Р. Г. е написал на ръка и подписал документа.
Въпросите, които жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване са формулирани най-напред пределно общо и абстрактно, а след това повторно в контекст с твърдени пороци на решението (по чл.281 ГПК), доколкото могат да бъдат отделени от последните и уточнени, настоящият състав намира, че въпросите са следните:
Процесуалноправни въпроси : Въззивният съд е направил неправилен извод за допустимост на предявения иск за прогласяване на нищожност; въззивният съд е отказал да допусне доказателства за авторството на документа – експертиза на писмената реч, с която да се установи дали жалбоподателят е интелектуален автор на договора за заем – да опровергае, че е в състояние да съчини и изготви документа; както и повторна графологична експертиза; твърди се, че това са съществени процесуални нарушения, противоречащи на практиката на ВКС, отразена в посочени и представени съдебни решения;
Материалноправни въпроси : по приложението на чл.152 ЗЗД, тъй като съдът е приел, че между страните е налице предварително съглашение за начин на удовлетворение, различен от този, предвиден в закона, за което се твърди противоречие с посочени и представени съдебни решения, неправилна правна квалификация по чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД, при условие, че съдът се позовава на симулативност, предвидена в ал.2. – твърди се противоречие с определение на ВКС по чл.288 ГПК.
Настоящият състав намира следното:
По въпроса за допустимостта: няма сходство със случая в посоченото решение № 538 /03.07.2009 г. по гр.д. № 977 /2008 г., на ВКС, І го., в което е прието, че е основателен отвод за сила на пресъдено нещо по чл.224 ГПК (отм.): правилен е изводът на въззивния съд, че позоваването на нищожност е преклудирано в предишен правен спор между страните, завършил с влязло в сила съдебно решение, което обвързва страните със сила на пресъдено нещо съгласно чл.224 ГПК (отм.) – спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван.
По въпроса за процесуалните нарушения – въпросът за авторството на договора за заем има значение за спора, жалбоподателят е оспорил положения от негово име подпис, а ищците са заявили, че ще се ползват от документа, съдът е открил производство за проверка на истинността (автентичността) и с приети заключения на единична и две тричленни графологически експертизи е установено, че документът е подписан от Р. Г. и е написан ръкописно от него, а въззивният съд е основал изводите си за авторството на заключенията на вещите лица.
В случая съдът е допуснал относими, допустими и необходими доказателствени средства – заключения на вещи лица до изчерпване на предвидените в закона – чл.187,ал.2 ГПК (отм.) възможности за това. При установеното по този начин на авторството на документа (на това, че Р. Г. е направил отразеното в него волеизявление), експертиза на писмената реч не е годно и следователно относимо доказателство за авторството на подписания документ, нито необходимо такова. Не е налице противоречие с разрешенията, възприети в решения № 143 /19.02.2009 г. по гр.д. № 829/ 2008 г. ІІІ г.о. на ВКС и № 196 /10.04.2009 г. по гр.д. № 108 /2008 г. ІІІ г.о. на ВКС, по които е прието, че релевантен въпрос е останал неизяснен, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да възложи съответна по смисъла на чл.157 ГПК (отм.) задача на вещо лице, което е съществено процесуално нарушение. В случая е точно обратното – допустими, относими и необходими заключения са допускане до изчерпване на възможността за това.
По материалноправния въпрос за приложението на чл.152 ЗЗД – изводът на въззивния съд, че уговорката по чл.152 ЗЗД се съдържа в договора за заем (т.е. съвпада по време с уговорките по самия договор за заем) не противоречи на разрешението, прието с решение № 277 /13.07.2009 г. по гр.д. № 1107 /2008 г. на ІІ г.о. на ВКС, че уговорката по чл.152 ЗЗД трябва да предхожда или да съвпада по време с договора за заем, за да се третира като непозволена от закона, не противоречи и на разрешението, прието с решение № 246 /21.05.2009 г. по гр.д. № 982 /2008 г. на ІІ г.о. на ВКС, че уговорката по чл.152 ЗЗД не може да се третира като непозволена от закона, тъй като не е доказано сключването на договор за заем и че предварително по смисъла на чл.152 ГПК означава предхождащо вземането на кредитора (преди възникване на вземането).
По въпроса за различната правна квалификация – противоречие с определение на ВКС по чл.288 ГПК не е предвидено като основание за допускане до касационно обжалване с нормата на чл.280,ал.1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че в посоченото определение съдът не се е произнесъл по правилната правна квалификация на спора.
Поради изложеното следва да се приеме, че изведените въпроси не осъществяват основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поради изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира такива и не доказва, че е направил такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 11.12.2009 г. по въззивно гр. д. № 483 /2009 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.