О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1559
София, 30.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1870 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. М. , от гр. Б., срещу решение от 22.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 37 /2007 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение от 04.08.2006 г. по гр.д. № 1 /2003 г. на Районен съд – Благоевград в частта, с която са уважени искове на жалбоподателя срещу Е. А. Д. К. с фирма „А” и срещу И. В. Г. с правно основание чл.213,ал.2 КТ за солидарно заплащане на сумата 612 лева – обезщетение за недопускане до работа за периода от 30.12.2002 г. до 02.06.2003 г., ведно със законната лихва от 02.01.2003 г. и е оставено в сила решението в останалата част, с която исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери – 1,170 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Навежда основания за допускане на касационно обжалване, както следва: въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, че ищецът не е била недопусната до работа в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС – основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, сочи решение от 19.12.2007 г. по гр.д. 817 /2007 г. на САС, както и решение от 17.03.2009 г. по гр.д. № 1623 /2008 г. на Хасковския районен съд, които представя в незаверени разпечатки, за второто няма отбелязване дали е влязло в сила. С наведените основания са смесени и доводи по същество.
Ответникът Е. А. К. оспорва основанието за допускане на касационната жалба – не е посочен конкретен правен въпрос, излага и доводи за нейната неоснователност.
Ответникът И. В. Г. не изразява становище
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения:
Повдигнатият въпрос е материалноправен, посоченото основание е по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и е приел за установено, че работодателят Е. А. К. не е присъствал на работното място на датата, на която ищецът твърди, че не е допусната до работа, а там е бил ответникът И. Г. , за който не е установено да е (бил) длъжностно лице на работодателя, което качество съгласно чл.213,ал.2 КТ ангажира отговорността на работодателя, както и на втория ответник, не е установено дори Г. да е работил по трудово правоотношение с Е. К. Съдът е приел за установено също, че И. Г. не е допуснал ищеца „зад бара”, а по делото е установено, че трудовите и функции са за длъжност „сервитьорка” (различни). Въззивният съд, като се е позовал на цитираното и от жалбоподателя решение от 19.12.2007 г. по кас. гр.д. 817 /2007 г. на САС, І-ви с-в., е приел също, че ищецът е следвало да положи усилия да престира труд, като най-малкото се явява на работа, а след този ден тя не се е явявала на работа (на следващия работен ден е завела делото). След което въззивният съд е решил спора, като е приложил правилото за разпределение на доказателствената тежест и последиците от него.
При съпоставка с посоченото от жалбоподателя и от въззивния съд касационно решение на САС е видно, че въззивният съд се е позовал точно на отразеното в касационното решение разрешение на повдигнатия въпрос за недопускането до работа в съответствие, а не в противоречие с приетото от САС по касационното дело.
За второто посочено решение няма данни да е влязло в сила, то е представено в незаверена разпечатка без каквито и да е отбелязвания от съд или от компютърна програма (и не се намира в програмите „Сиела” и „Апис”), поради което и не може да се приеме, че такова е постановено. Но в разпечатката също е отразен изводът, че липсват доказателства, че за посочен период от време ищецът е имал активно поведение, насочено към връщането му на работа , както и фактически действия на работодателя по недопускането му, което е обусловило и крайния извод, че искът за този период е неоснователен. Поради което следва да се приеме, че разрешението на повдигнатия въпрос в тази разпечатка и от въззивния съд е в съответствие, не в противоречие.
От изложеното следва да се приеме, че посоченото основание за допускане на касационно обжалване – по чл.280,ал.1,т.2 ГПК не е осъществено.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответниците не претендират разноски и никой не е доказал, че е направил разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 22.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 37 /2007 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.