О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1453
София, 02.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1651 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – Варна срещу решението от 27.05.2009 г. по гр.д. № 120 / 2009 г. на Варненския апелативен съд в частите, с които е оставено в сила решение на Окръжен съд – Търговище, с което П. на Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца Ж. Й. Ж. на основание чл.2,т.2 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35,000 лева, лихва в размер на 1,377.72 лева върху сумата от 5,000 лева, платена като парична гаранция, за периода от внасянето и на 04.08.2006 г. до 12.07.2008 г., както и сумата 1,100 лева, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение по наказателното дело, по което е оправдан.
П. поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост: размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и при определянето му е нарушен критерият за справедливост (установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД), в частта за лихвата изводът за пропусната полза е необоснован, тъй като няма данни сумата да е била на влог, и в частта за присъдените разноски по друго дело е нарушен специалният ред за присъждане на разноски, което е недопустимо да бъде извършвано по друго дело извън наказателното производство.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се твърди, че в частта относно обезщетението за неимуществени вреди са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради недостатъчната определеност на имуществения критерий на понятието „справедливост” и на т.2 – поради противоречието между първоинстанционното и въззивното решение, представени са и други съдебни решения, с които е определян размер на подобни обезщетения (т.2); по отношение на лихвата – предпоставките на т.3, предл.1 и по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение – предпоставките на т.1 – противоречие с посочени решения – № 1822 /12.11.1997 г. и др.
Ж. Ж. оспорва жалбата и основанията и за допускане до разглеждане.
По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове и във въззивното производство е над 1,000 лева.
По основателността на искането:
І. На иска за неимуществени вреди:
Основателно е възражението, че определеният от двете инстанции по делото различен размер на обезщетението не осъществява предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. За да има противоречиви разрешения на един и същи въпрос решенията трябва да са по различни дела.
За да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, апелативният съд е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, между които: продължителността на задържането под стража, на домашния арест и на наказателното производство, обстановката при задържането и разгласяването на обвинението и злепоставянето пред обществото, начинът, по който ищецът е преживял тези обстоятелства, включително прекараните от него заболявания, последвалото уволнение за което наред със свидетелските показания е обсъдена и представената по делото медицинска документация и прието по делото заключение на медицинска експертиза и други конкретни обстоятелства, установени по делото. Така съдът е съобразил задължителните указания, дадени с т.11 на ППВС № 4 / 1968 г. от ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД. А определеният в резултат на това размер на обезщетението не е признак на противоречие със задължителната практика на ВКС, нито дори с други постановени решения (основание по т.2), с които са определени други размери на обезщетения при съобразяване на други обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане. Не е налице проявление на противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Поради това искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на критерия за справедливост, установен с правилото на чл.52 ЗЗД, е неоснователно.
ІІ. На иска за присъждане на лихва върху предоставената парична гаранция:
Сумата е присъдена като обезщетение по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, а не като лихва върху обезщетение. Жалбоподателят не е извел въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд (съгласно чл.280,ал.1 ГПК). Също така: Въпросът за основателността на този иск се свежда до правилото на чл.86,ал.1 от ЗЗД, по което има изобилна практика, поради което не е налице и критерият по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Тъй като посоченият критерий не е осъществен и този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.
ІІІ. На присъденото адвокатско възнаграждение
Изведеният въпрос за това дали отговорността за разноски по наказателното дело може да се търси извън производството по самото наказателно дело, по което е оправдан, действително е разрешен в противоречие с приетото в посоченото съдебно решение № 1822 /12.11.1997 г. по гр.д. № 1269 /1997 г., ІV г.о., в което е прието, че вземането за разноски по неоснователно водения наказателен процес следва да бъде реализирано в този процес и че не се касае за самостоятелна отговорност за вреди на материалноправно основание, и в противоречие с представеното решение № 256 /23.05.2001 г. по НОХД № 206 /2001 г. на І н.о. на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски по наказателно дело може да се осъществи по него, а не в отделен иск по друго производство.
Следва да се приеме, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази част.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационното обжалване решение от 27.05.2009 г. по гр.д. № 120 / 2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която съдът на основание чл.2,т.2 ЗОДОВ е присъдил обезщетение в размер на 1,100 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по наказателното дело, по което ищецът е бил оправдан.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалите обжалвани части.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.