О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1452
София, 02.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1692 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. „И”, гр. П. срещу въззивното решение от 03.07.2009 г. по гр.д. № 483 /2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., 1-ви с-в., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 21.04.2009 г. по гр.д. № 2463 /2008 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са уважени исковете на Т. И. Й. – учител по немски език срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният от които за обезщетение в размер на 3,920.38 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила. С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване : заявява се общо, че в противоречие с константната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя – ответник по исковете, така е разрешил неправилно въпросите : 1) „има ли характер на предварително мнение” по смисъла на КТ представеното по делото Решение на ТЕЛК вх. № 32 /24.09.2008 г., издадено по искане на работодателя предвид предстоящото прекратяване на трудовия договор с ищцата, в което изрично е изразено мнение на ТЕЛК; 2) подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора, което е преценка по целесъобразност. В изложението не се сочи съдебна практика, допълнително е представен препис от решение № 326 /18.03.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1243 /2007 г., ІІІ г.о., в противоречие с което е разрешен втория въпрос – за подбора.
Ответникът по жалбата Т. И. Й. оспорва нейната допустимост, като твърди, че в изложението по чл.280,ал.1 ГПК не се сочи практика и нейната основателност, за което излага доводи.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение по искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Наведените основания за допустимост са по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Твърдението за противоречие с константната практика на ВКС обаче е неопределено и тъй като по първия въпрос не е посочено конкретно съдебно решение, за което да се твърди, че я отразява, то не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по него.
За втория въпрос може да се приеме, че е посочено решение, в противоречие с което е разрешен.
Но този въпрос е без значение за постановеното решение, което е основано единствено на разпоредбата на чл.344,ал.3 вр. чл.333,ал.2 вр. ал.1, т.3 КТ (стр.7,абзац 4 от мотивите към решението), която изключва разглеждането на трудовия спор по същество.
Следователно е без значение, че преди да основе решението си на правилото на чл.344,ал.3 КТ, въззивният съд е изложил доводи и за законосъобразността на извършения подбор.
Поради изложеното следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона предпоставки.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не е доказал, че е направил разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.07.2009 г. по гр.д. № 483 /2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., 1-ви с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.