О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1519
София, 15.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1833 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. А. , от гр. С., срещу решението от 26.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 3582 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Б с-в., с което е оставено в сила решение от 08.08.2006 г. по гр.д. № 1039 /2006 г. на Софийски районен съд, 58 с-в., с което са с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу С. община, Р-н. Кремиковци, с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, последният от които за обезщетение в размер на 2,020 лева.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: първи въпрос: за момента на възникване на основанието, даващо възможност за уволнение по реда на чл.325,т.12 КТ – преди сключването на трудовия договор или при наличие на реално съществуващо трудово правоотношение, както поддържа жалбоподателят, позовавайки се на становището в Коментар на КТ, 10-то издание, стр. 904; втори въпрос: следва ли трудовото правоотношение да се прекратява по реда на чл.325,т.12 КТ когато работещият по него желае да заема същата длъжност по служебно правоотношение и кога работещият има право да заеме същата длъжност без конкурс. Не се твърди противоречиво разрешаване на тези въпроси с практиката и не се сочи практика. Твърди се, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото ( основание по чл.280,ал.1,т.3 КТ).
Ответникът С. община, Р-н. Кремиковци не изразява становище.
По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
По основателността на искането:
Поставените въпроси са материалноправни.
Ищецът твърди, че трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.325,т.12 КТ със заповед от 21.11.2005 г. на кмета на Р-н. Кремиковци при СО от длъжността „Началник – отдел „АПОН”, считано от същия ден, а определянето на длъжността за заемане от държавен служител е сторено преди повече от една година преди издаване на заповедта за уволнение, след заемането на длъжността нямало възникнало основание за прекратяване на трудовия договор по чл.325,т.12 КТ.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работела по трудов договор като „Главен специалист „АПОН” (Административно-правно обслужване на населението) от 1996 г., а на 12.11.2004 г. е преназначена на длъжността „Началник – отдел „АПОН” по реда на чл.119 КТ за неопределено време, а със заповед от 21.11.2005 г. на кмета на Р-н. Кремиковци при СО трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325,т.12 КТ за заемане от държавен служител, определен от проведен конкурс, на който ищецът е била класирана на второ място. Съдът е установил още, че длъжността е била определена за заемане от държавен служител с длъжностно разписание от 01.03.2004 г. и че на ищеца е връчена длъжностна характеристика за „Началник – отдел „АПОН” на 26.09.2005 г., в която е посочено, че длъжността се заема от държавен служител по служебно правоотношение. въз основа на тези фактически констатации въззивният съд е приел, че за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е достатъчно само длъжността да бъде определена за заемане от държавен служител с влязъл в сила валиден административен акт от компетентен за това орган, за което са изложени съображения, че е доказано в случая и че законът не предвижда други предпоставки, както и че съображения за опорочаване на конкурса по ЗДСл. за определяне на държавен служител са неотносими, и че е без значение, че основанието по чл.325,т.12 КТ е възникнало преди назначаването на ищеца на тази длъжност, защото нормата на чл.325,т.12 КТ изисква основанието за прекратяването на правоотношението да е налице към момента на уволнението и не поставя изискването това да е станало след като служителят е назначен на длъжността по трудово правоотношение, след определяне на длъжността за заемане от държавен служител, назначаването на служител по трудово правоотношение не отнема правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325,т.12 КТ.
От изложеното следва, че въззивният съд е приел, че първият изведен в изложението въпрос (за момента на определяне на една длъжност за заемане от държавен служител), е без значение за законосъобразността на уволнението (за основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, а следователно и за останалите два иска – по т.т.2 и 3).
Вторият въпрос не е бил разгледан във вида, в който е изведен, но би могло да се приеме, че въззивният съд е отговорил на него, като е приел, че има само една предпоставка за законосъобразно уволнение по чл.325,т.12 КТ и тя е осъществена (няма други, нито пречки) и че доводите, свързани с проведения конкурс, са неотносими. Този въпрос е неотносим към спора и не е повлиял на решението, поради което не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира че и критерият по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е осъществен:
По въпроса за предпоставките на уволнението на посоченото основание – чл.325,т.12 КТ има съдебна практика и тя е обнародвана в компютърните програми Апис и Сиела. Такова е решение № 1678 / 2003 г. по гр.д. № 978 /2002 г. ІІІ г.о. и въззивният съд не е разрешил повдигнатия въпрос в противоречие, а в съответствие на приетото с него. Такова е и решение от 03.01.2008 г. на САС по кас. гр.д. № 683 /2007 г., 1-ви с-в., в което е разгледан много сходен спор между С неин служител, чиято длъжност е определена с нормативен акт за заемане от държавен служител.
Жалбоподателят не е посочил аргументи срещу разрешението на повдигнатия въпрос, нито е посочил други въпроси, по които има съдебна практика, на които това разрешение да противоречи.
Поради изложеното искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Поради изхода от това производство е неоснователно и искането на жалбоподателя за разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 26.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 3582 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Б с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.