О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1564
София, 30.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1908 /2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу основното и допълнителното решение по въззивно дело :
1) касационни жалби на М. П. и на ТД на НАП П. срещу решение от 12.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 769 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., Х с-в., с което е оставено в сила решение от 16.02.2007 г. на Пловдивския районен съд, г.о., І с-в., с което (по иск с правна квалификация чл.97,ал.3 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че митнически манифест с посочен номер и дата, включително в посочена част, е неистински (неавтентичен) документ, който не е издаден от И. М. М. с посочен ЕГН от гр. П..
2) касационна жалба на ТД на НАП П. срещу решение от 06.10.2009 г. по същото въззивно гр.д. № 769 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., Х с-в., с което на основание чл.193 ГПК (отм.) въззивният съд е оставил без уважение искането на този жалбоподател за допълване на основното решение от 12.06.2009 г. с произнасяне по искането му за прекратяване на производството по същия иск срещу него.
Жалбоподателят М. П. твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване въвежда следното: следва ли въззивният съд да основе решението си единствено на изготвена по делото графологическа експертиза, която не е длъжен да приеме съгласно чл.157,ал.3 ГПК (отм.), а да обсъжда с другите доказателства по делото, каквито обаче не са ангажирани; разглеждането на този въпрос е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят ТД на НАП П. твърди в две отделни жалби, че основното и допълнителното решения са неправилни, поради липсата на правен интерес от водене на иска срещу него, независимо от постановеното при първата касация решение на ВКС.
Като основания за допускане на касационно обжалване въвежда следното: въззивният съд изобщо не е коментирал възраженията относно конституирането на ТД на НАП П. като страна по делото, а той не е нито орган, който е установил това задължение за дължим ДДС, нито пък има качеството на лице, което да предприеме действия по неговото принудително събиране и следователно за него решението няма да има правно обвързваща сила; разглеждането на тези въпроси е необходимо с оглед създаване на авторитетна съдебна практика – процесуалноправен въпрос, който е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът в това производство И. М. не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като са подадени в срок от легитимирани страни срещу въззивни решения и исковете са неоценяеми.
Обжалваните решения са постановени по реда на чл.218з ГПК (от 1952 г.) при ново разглеждане на делото от въззивен съд, на когото делото е върнато с решение на ВКС, с което е отменено като неправилно първото въззивно решение, с което първоинстанционното решение е обезсилено и производството – прекратено, ВКС е обосновал правния интерес от разглеждането на иска срещу двамата ответници с нормата на чл.303,ал.1,т.2 от новия ГПК и е върнал делото за произнасяне по същество.
Основното въззивно решение е основано единствено на заключение на графологическа експертиза, с което е установено, че документът не е подписан от ищеца, а допълнителното – на довод, че въпросът за допустимостта на иска срещу ТД на НАП П. е решен с решението на ВКС и че няма непълнота на основното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл изцяло по иска на ищеца.
По наведените от М. П. основания :
Повдигнатият въпрос е дали съдът може да уважи иск за установяване на неавтентичността на документ единствено на графологическа експертиза, при липса на други доказателства при наличие на правилото, установено с ал.3 на чл.157 ГПК (отм.), не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото, защото законът не е непълен, неясен, нито противоречив, касаторът не обосновава твърдение, че по прилагането на закона липсва съдебна практика, или че тя е неправилна поради неточно тълкуване и разглеждането на спора ще допринесе за промяната и и касаторът не е изложил аргументи срещу приетото от въззивния съд разрешение, нито е посочил как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика:
Съгласно чл.188,ал.1 и ал.2 ГПК (от 1952 г.), за да постанови решение по приет за разглеждане иск, съдът е длъжен да обсъди всичките събрани по делото доказателства (относими, допустими и необходими) и доводите на страните по свое убеждение и да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съдебната практика по приложението на това правило е последователна. Съдът дължи произнасяне по основателността на иска, както при наличието на множество събрани доказателства, така и при наличието само на едно събрано доказателство и дори при липса на всякакви доказателства, като в този случай (при липсата на събрани доказателства за обстоятелства, които имат значение за спора) следва да приложи последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.127,ал.1 ГПК (от 1952 г.).
В случай на липса на други доказателства, освен заключение на графологическа експертиза, съдът следва да обсъди само него и няма пречка да основе решението си на него, ако приеме, че то е относимо, допустимо и необходимо доказателствено средство и че е компетентно изготвено в изпълнение на поставената задача.
Поради което следва да се приеме, че повдигнатият въпрос не осъществява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По наведените от ТД на НАП П. основания:
Повдигнатият от ТД на НАП П. въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото поради изложените по –горе съображения : защото законът не е непълен, неясен, нито противоречив, нито по него е създадена съдебна практика поради неточното му тълкуване:
С първото касационно решение по делото върховният касационен съд се е произнесъл изрично по допустимостта на предявените искове и именно поради това, че ги е намерил за допустими, а доводите на ответниците за недопустимост – неоснователни, е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като съгласно чл.218з,ал.1,изр.2 ГПК (от 1952 г.) указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона и в частност за допустимостта на исковете, са задължителни за съда, на който е върнато делото. Нормата е императивна и ясна, а съдебната практика по нея – последователна. Въззивният съд не е длъжен, нито има право да преразглежда въпроси по приложението на закона, по които са му дадени задължителни указания. Като е разгледал исковете по същество, въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС.
Поради което следва да се приеме, че повдигнатият въпрос не осъществява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Поради изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски, а ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 12.06.2009 г. и решение от 06.10.2009 г. по въззивно гр.д. № 769 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., Х с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.