О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1969 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Б., от гр. С., срещу решението от 21.04.2009 г. по въззивно гр.д. № 441 /2008 г. на Окръжен съд – Благоевград, г.о., с което е оставено в сила решение от 14.01.2008 г. по гр.д. № 68 /2007 г. на Районен съд Сандански в частта, с която искът на жалбоподателя за уговорена лихва по договор за заем е отхвърлен за разликата от 777.50 лева до 4,664.97 лева.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване са изведени следните въпроси: за какъв период от време се дължат уговорените лихви при неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума на датата на падежа – до падежа или до датата на иска, евентуално – върху коя сума се дължи мораторна лихва – върху заетата сума или върху нея и договорната лихва, жалбоподателят твърди, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК).
Ответникът И. К. Х. не изразява становище.
По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото, която има право да обжалва въззивното решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
По основателността на искането:
Поставените въпроси са материалноправни.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран със спор за основателността на отхвърлената от първоинстанционния съд част от иска по чл.240,ал.2 ЗЗД – за уговорени лихви по договор за паричен заем, но е приел, че жалбата и искът в тази част са неоснователни, защото страните са уговорили лихва само за срока на договора (която е присъдена), а не след тази дата.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия въпрос е неоснователно, защото въпросът за какъв период от време се дължат уговорените лихви по договор за паричен заем – до падежа или до датата на предявяване на иск, е разрешен ясно с правилото, което се съдържа в разпоредбата на чл.240,ал.2,изр.1 ЗЗД, което предвижда, че заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено, следователно този въпрос се свежда до установяване на действителната уговорка на страните по договора, изразена писмено, чрез тълкуването и по реда на чл.20 ЗЗД, което въззивният съд е направил. По този въпрос не липсва съдебна практика, възприетото от въззивния съд разрешение и съответства. Жалбоподателят не е посочил аргументи срещу разрешението на повдигнатия въпрос, нито е посочил други въпроси, по които има съдебна практика, на които това разрешение да противоречи. Затова и настоящият състав намира, че по този въпрос не е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Евентуалният въпрос за това върху коя сума се дължи мораторна лихва – върху заетата сума или върху нея и договорната лихва, е извън предмета на спора (не е предявен, нито разгледан иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на изтеклата лихва върху главницата) и правилно въззивният съд не е разгледал такъв въпрос и не е основал решението си върху него. Поради което, а и поради изложеното за първия въпрос и за този въпрос не е осъществен критерият по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 21.04.2009 г. по въззивно гр.д. № 441 /2008 г. на Окръжен съд – Благоевград, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.