О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1472
София, 04.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1614 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. срещу решение от 24.04.2009 г. по въззивно гр.д. № 2554 / 2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” с-в., с което е оставено в сила решение от 09.08.2005 г. по гр.д. № 4661 / 2004 г. на СРС, 68 с-в. в частта му, с която са уважени исковете на С. И. С., от гр. Ш., срещу жалбоподателя с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1-3 от КТ, последният от които за обезщетение в размер на 2,217.60 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилно приложение (нарушение) на материалния закон..
Представил е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали описаното във влязлата в сила оправдателна присъда изпълнително деяние включва описаното в уволнителната заповед поведение – блъскане на Р. по коридора и стълбите на митническото учреждение. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение от 22.05.2009 г. по адм. дело № 2 /2009 г. на СГС, адм. отд., ІІІ ж. с-в и с Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК и че неправилно решеният въпрос би бил от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателят иска от ВКС да допусне делото до касационно обжалване и да го разгледа по същество, като отхвърли исковете по чл. 344,ал.1,т.т.1-3 от КТ.
Ответникът С. И. С. не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение по искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Наведените основания за допустимост са по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение при ново разглеждане на делото по реда на чл.218з ГПК (от 1952 г.), след като делото му е върнато от ВКС, който е отменил първото постановено въззивно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост и е дал указание на новия въззивен състав да установи правилно фактите и конкретно, точно и ясно да посочи какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава фактическите си изводи. Като първи релевантен факт, който следва да бъде установен от въззивния съд, касационният съд е посочил този за основанието на наказанието (дисциплинарно уволнение) – причинена от ищеца средна телесна повреда на Р. или употреба на физическа сила без подобен резултат.
За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, новият състав на въззивния съд е приел (стр.2 от решението, л.19 по делото, абз.4), че ищецът – на длъжност „старши инспектор” при МБ – Шумен към РМД – Варна е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188,т.3 вр. чл.190,ал.1,т.7 КТ за това, че на 07.02.2004 г. по време на дежурство при излизане от сградата на Митническото бюро употребил физическа сила, като блъснал по коридора и стълбите на митническото учреждението Г. Р. , с което е нарушил посочени разпоредби от ПОДВР и Кодекса за поведение на митническия служител (предвиждащи изисквания за защитаване и издигане на престижа на митническата администрация, за непроявяване на грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, за зачитане правата и достойнството на личността, за пазене на интересите на обществото и др.), въззивният съд е приел също (стр.4 от решението, л.21 по делото, абз.5), че с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 1117 /2004 на ШРС ищецът е признат за невиновен в престъпление, изпълнителното деяние на което включва описаното в уволнителната заповед поведение – блъскане на Р. по коридора на митническото учреждение. След което е приел, че като граждански съд е длъжен да приеме установеното с присъдата, като единство от диспозитив и мотиви и че ищецът от обективна страна не е приложил физическа сила по отношение на Р. и не го е блъснал, поради което работодателят не е доказал вмененото на служителя дисциплинарно нарушение да е извършено от него, от което следва основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ.
От изложеното следва, че въззивният съд е обсъдил повдигнатия материалноправен въпрос и е основал решението си и по трите иска на него, тъй като е приел, че основателността и на двата останали иска – по т.2 и т.3 зависи от изхода на спора по иска по т.1.
Настоящият състав приема, че е осъществен и вторият критерий, предвиден в чл.280,ал.1 ГПК – въззивният съд е разрешил повдигнатия въпрос за изпълнителното деяние по различен начин от посоченото решение по административно дело, в които е разрешен друг сходен въпрос – за законосъобразността на дисциплинарни наказания „уволнение”, наложени от А. митници на митнически служители, които са се намирали в служебни правоотношения, за действия, с които се уронва престижът на държавната служба и не съответстват на кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и е изяснено разбирането за „престиж на службата”. В посоченото ТП № 3 /2007 г. на ВАС също е обсъдено деянието (поведението), което представлява нарушение на правовия ред, във връзка или без връзка със служебните задължения, когато то е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, като основание за дисциплинарно уволнение по ЗМВР и е разрешен сходен с повдигнатия въпрос. Настоящият състав намира, че така е обосновано наличието на предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 24.04.2009 г. по въззивно гр.д. № 2554 / 2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” с-в.
Указва на А. М. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 74.35 лева за касационното производство, при неизпълнение производството ще бъде прекратено.
След изтичане на определения едноседмичен срок делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.