О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
София, 14.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1464 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Х. от гр. К., срещу въззивното решение от 26.05.2009 г. по гр.д. № 135 /2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 30.03.2009 г. по гр.д. № 749 /2008 г. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу „П” Е. – Кърджали с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, като искът за обезщетение е в размер на 150 лева и за периода от 03.10. до 16.10.2008 г.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон – неправилен извод, че е налице съкращаване на щата, защото въззивният съд неправилно е приел, че е прието ново щатно разписание, което не следва от израза, употребен в протокола от проведено заседание на съвета на директорите на ответника „ разписанието на длъжностите” и защото длъжността „касиер на гише” съществува в новото щатно разписание съвместена с длъжността „специалист управление на човешките ресурси”.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – за да отхвърли исковете на жабоподателката, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допустимост по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. По-нататък касаторът извежда следните въпроси:
* дали написаното в протокола от заседание на съвета на директорите „променя разписанието на длъжностите” обосновава извода на въззивния съд, че „реорганизацията е била предприета от надлежния орган – съвета на директорите на ответното дружество” – дали изводът на въззивния съд съответства на изискванията за реалност на съкращението на щата, уволнението да следва съкращението, съкращението да е извършено по съответния ред и от органа – който е утвърдил новото щатно разписание;
* въззивният съд неправилно е приел, че щатната бройка, която е заемала жалбоподателката, е била премахната за в бъдеще;
* въззивния съд неправилно е приел, че доводът на жалбоподателя във въззивната жалба за липса на право на подбор е преклудиран;
* неправилно въззивният съд е приел уволнението за законно, т.к. в мотивите на заповедта като основание е посочена само разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 КТ
* неправилен извод, че уволнението е извършено считано от издаването на заповедта, а не от връчването.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима в частта и, с която е обжалвано въззивно решение по първите два иска – по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и е недопустима по третия иск – по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, който е предявен и разгледан и в двете инстанции за сумата 150 лева – обжалваемият му интерес и във въззивното производство е под 1,000 лева. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Искането за допускане на касационно обжалване в допустимата част е неоснователно по следните съображения:
Вярно е, че за да се произнесе по исковете, въззивинят съд се е произнесъл по посочените от касатора материалноправни въпроси и е основал решението си на тях, но не ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС.
За да отхвърли исковете на касатора, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е формирал самостоятелни изводи за обстоятелствата, които имат значение за спорното право, включително за всички посочени от касатора въпроси, които е решил в съответствие с практиката на ВКС.
Въз основа на представеното решение от заседание на съвета на директорите на ответното дружество и на двете утвърдени от изпълнителния директор на ответното дружество щатни разписания, предхождащи уволнението, въззивният съд обосновано е приел, че реорганизацията в дружеството е предприета от надлежния орган – съвета на директорите на ответното дружество (съгласно чл.236,ал.1,т.3 ТЗ , което е довело до премахване в бъдеще, от един определен момент – 01.10.2008 г. на определена бройка от утвърдения общ щат на работниците и служителите. Т.е. въззивният съд е разграничил организационните промени от последвалото ги съкращаване на щата, че съкращаването е реално, защото длъжността е премахната и трудовите функции дори не са преминали към друга длъжност, защото длъжността „специалист управление на човешки ресурси, касиер на гише” с посочен код е съществувала и преди и след премахването на длъжността „касиер на гише” с друг код, от която е съкратена ищцата, че основанието за уволнение е съкращаване на щата съгласно решение на СД от заседание, проведено на 25.09.2008 г. и така е написано и в заповедта за уволнение, която следва по време съкращаването на длъжността, че датата на издаването на заповедта и на нейното връчване съвпадат и следват датата на съкращаването на щата, както и че доводът, че работодателят е следвало да извърши подбор, е неоснователен, т.к. се съкращава единична длъжност.
Тези изводи на въззивния съд не противоречат на посочените и представени от касатора решения на ВС № 1291 /01.02.1995 г. по гр.д. № 1010 /1994 г., с което са определени правнозначимите факти за законността на уволнението, на Решение № 961 /28.11.1991 г. по гр.д. № 789 / 91 г. на ВКС, ІІІ г.о. за датата на прекратяването на трудовото правоотношение, на Решение № 69 / 31.01.2001 г. по гр.д. № 1092 / 2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. за изискването основанието за уволнение по чл.328,ал.1,т.2 да не е посочено общо, на Решение № 617 / 15.07.1992 г. по гр.д. № 452 / 92 г. на ВС, ІІІ г.о. и другите посочени съдебни решения за изискванията за провеждане на подбор в случаите, когато се съкращава една от няколко еднакви длъжности.
Тъй като по тези въпроси има последователна и безпротиворечива практика на ВС и ВКС, те не са и от значение за развитието на правото.
С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение от 26.05.2009 г. по гр.д. № 135 /2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по искове на Х. Н. Х. срещу „П” Е. – Кърджали с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. Н. Х. срещу същото въззивно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на Х. Н. Х. срещу „П” Е. – Кърджали с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ с обжалваем интерес 150 лева.
В частта,с която жалбата е оставена без разглеждане, определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на Х. Н. Х., в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.