О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1471
София, 04.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1712 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив срещу решение от 18.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 366 /2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, 2 с-в., с което е потвърдено решение от 15.01.2009 г. по гр.д. № 1049 /2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, искове за осъждане на И. К. В. да заплати обезщетение за нанесените на Държавата вреди, изразяващи се в невнесен в бюджета данък добавена стойност, заедно с обезщетения за забава за посочени периоди и размери.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила.
Навежда следните основания за допускане на касационно обжалване : първи въпрос: въззивният съд не се е съобразил с влязла в сила осъдителна присъда, с която ответникът е осъден за престъпления по чл.255 и чл.256 НК – за укрити данъчни задължения в големи размери – щета в размер на 19,223 лева, заплащането на която се претендира, а присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от престъпното деяние, включително за размера на вредите, които се претендират, жалбоподателят сочи съдебни решения на ВКС и твърди, че е осъществен критерият по чл.280,ал.1,т.1 ГПК; втори въпрос: различен ли е законовият фактически състав, който води до определяне на данъчни задължения с ревизионен акт, от този, който води до осъждане на едно лице с влязла в сила присъда, твърди, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което е осъществен критерият по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът И. К. В. не изразява становище по жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, обжалвано е въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Претендира се обезщетение за причинени на Държавата вреди, за които ответникът е осъден с влязла в сила присъда.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил влязлата в сила присъда и нейната задължителност, произтичаща от чл.300 ГПК, но е приел, че тъй като за същите данъчни задължения има влязъл в сила данъчен ревизионен акт, с което е установено по вид и размер парично задължение на ответника и че съгласно чл.110,ал.2 ДПК (отм.), който е специален закон, данъчният ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, то не е налице фактическият състав на исковете по чл.45 ЗЗД (без да излага мотиви кой от елементите му не е осъществен и защо) и исковете следва да се отхвърлят като недоказани.
От изложеното видно, че въззивният съд е основал решението си и на двата повдигнати въпроса – процесуалният – за задължителната сила на присъдата и материалноправният – за съотношението на двете отговорности, макар и да не е изложил мотиви за това как данъчният ревизионен акт препятства осъществяването на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Въззивният съд всъщност не е зачел задължителната сила на присъдата и така е разрешил този въпрос и въпроса за деликтната отговорност (гражданските последици от деянието, включително размера на щетата или придобития от деянието неправомерен доход, когато са елемент на престъпния състав) в противоречие с посочените съдебни решения на ВКС № 1611 /28.12.1984 г. по гр.д. № 1292 /1982 г., ІV г.о., № 478 /26.09.1989 г. по гр.д. № 478 / 1989 г., ІV г.о., № 189 /28.03.1988 г., ІІ г.о., № 237 /07.10.1988 г. , І г.о. Осъществен е критерият по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Въпросът за съотношението на отговорностите по чл.45 ЗЗД и чл.110,ал.2 ДПК (отм.), сега по чл.127,ал.2 от ДОПК и по-конкретно дали подлежащият на принудително изпълнение данъчен ревизионен акт се отразява на основателността на иска за ангажиране на отговорността по чл.45 ЗЗД за същите вреди и защо, по който липсва практика, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което е осъществен критерият по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 18.06.2009 г. по въззивно гр.д. № 366 /2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, 2 с-в..
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.