О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
София, 05.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1541 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Г. със съдебен адрес в гр. П., срещу въззивно решение от 01.07.2009 г. по гр.д. № 1519 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., Х г.с-в., с което е потвърдено решение от 24.04.2004 г. по гр.д. № 3056 /2008 г. на Пловдивски районен съд, ХVІІІ гр.с-в., в частта, с която е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу „Ц” АД с правно основание чл.222,ал.1 КТ вр. чл.37 КТД – неизплатено в пълен размер обезщетение поради неотчетена и неначислена в пълен размер инфлация за периода от м. юли 2005 г. до 12.05.2008 г. включително в общ размер 5,416.55 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят излага следното основания за допускане на касационно обжалване : ВКС следва да се произнесе по въпроса дължи ли се начисляване на инфлация върху обезщетенията по чл.222,ал.1 и чл.224 КТ при договореност в КТД за начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК тъй като въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което твърди, че представя три въззивни решения на Пловдивския ОС.
Ответникът по жалбата „Ц” АД твърди, че жалбата е недопустима, т.к. жалбоподателят сочи и представя съдебни решения, в които няма произнасяне по дължимостта на обезщетения по чл.222,ал.1 КТ, поради което не са доказателства за установена практика по изведения материалноправен въпрос, излага и съображения против основателността на касационната жалба.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да отхвърли иска, въззивният съд е установил, че не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, прекратено на посоченото основание – чл.328,ал.1,т.4 КТ, към този момент е действал КТД и ищецът е била страна по него, разпоредбата на чл.37 КТД предвижда обезщетение в размер на 36 работни заплати, съдът с помощта на съдебно-счетоводни експертизи е установил кое е последното получена брутно трудово възнаграждение от ищеца съгласно разпоредбата на чл.228,ал.1 КТ, изчислил е дължимото и полученото обезщетение и е установил, че претенцията за заплащане на сумата по делото е неоснователна.
Жалбоподателят не е формулирала въпрос, който да обоснове допустимостта на касационно обжалване – не е посочила въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд или е трябвало да се произнесе, но не се е произнесъл и това се е отразило на решението му, а е посочила въпрос, по който иска от ВКС да се произнесе, а това не е предвидена предпоставка за допускане на касационно обжалване. Произнасянето по предпоставка за уважаване на иск по чл.224 КТ пък изобщо е извън предмета на касационното обжалване.
Жалбоподателят не е доказала и наличието на следващия предвиден критерий – посочените от нея предпоставки на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 : тя твърди, че представя три въззивни решения, а представя три първоинстанционни решения на Пловдивски РС, 38 с-в., постановени от един и същи съдия, с които е уважил искове на работници срещу „Ц” АД (всичките представлявани от процесуалния представител на жалбоподателя) за дължима част от трудови възнаграждения – неотчетена и неначислена инфлация. Върху първото решение е отбелязано единствено, че е влязло в сила два месеца след датата на постановяването му, от което може да се направи извод, че не е обжалвано. Върху следващите две решения има отбелязания, че са частично отменени, а исковете – частично отхвърлени, а самите въззивни решения не са представени, от което не може да се направи извод какво са приели различните състави на въззивния съд, а още по-малко какви са техните разрешения на какъвто и да било материалноправен или процесуален въпрос, на които да са основали решенията си. Изложеното изключва и наличието на предпоставките по т.т.2 -3 на чл.280 КТ. Но те са изключени и защото макар и да не се посочват разрешения на въпроси, се твърди, че по тях има съдебна практика, но не се твърди, нито може да се прецени защо тя не правилна и трябва да бъде променена.
Поради изложеното следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона критерии.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2009 г. по гр.д. № 1519 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., Х г.с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.