Р Е Ш Е Н И Е
№ 326/09
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 41 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби на Н. Й. Т. от гр. С. и на Е. Х. Л. от гр. П. срещу решение № 188 от 01.08.2007 г. по гр.д. № 2007/2005 г. на Софийския апелативен съд, съответно в отхвърлената част по иска с правно основание чл.45 ЗЗД и в уважената му част.
В жалбите са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б. ”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответницата Н. Е. К. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е отменил решението от 28.03.2005 г. по гр.д. № 3603/1998 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част по иска на Н. Й. Т. срещу Е. Х. Л. и Н. Е. К. за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца на основание чл.45 ЗЗД сумата 800 лв- обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва, и е осъдил двамата ответници да заплатят солидарно на ищеца сумата 800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.1998 г. до окончателното й изплащане, както и 88 лв. разноски, и е оставил в сила решението на първата инстанция в отхвърлената част по иска срещу тях за разликата над 800 лв. до предявения размер 10 000 лв.
Въззивният съд е приел, че ответникът Е. Л. като автор на статия, публикувана във вестник „Демокрация” на 08.11.1998 г., когато втората ответница е била главен редактор на вестника, е изложил неверни твърдения за ищеца, че заедно с други лица, бивши служители на МВР и като съдружник в „А” ООД е участвал в контрабанда на цигари, че групировката, осъществяваща цигарения бизнес, имала клонове в Пловдив, Видин, Русе и Варна, че пловдивският клон бил част от канала през ГКПП- Ново село. От събраните доказателства не се установява истинността на описаните в статията факти. Твърденията за ищеца, неотговарящи на обективните факти, накърняват достойнството му в личен и професионален план. Налице са неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания от възприетата невярна информация в статията, които са в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника Л, като автор на статията, в която са отразени неверни факти, и на ответницата К, която като главен редактор на вестника е позволила публикуването й без да са спазени изискванията за обективност при отразяване на факти от обществено-политическия живот. Предвид, че статията е станала достояние на неограничен кръг от хора, за неограничено време, и естеството на претърпяните неимуществени вреди, съдът е определил размера на репарацията на 800 лв.
Жалбите са неоснователни. В съответствие със събраните доказателства е изводът на съда, че не е установена истинността на описаните от касатора- ответник по иска Л. в статията факти относно участие на ищеца в противоправна дейност. Неверните твърдения уронват достойнството на ищеца, след като прочел статията бил разстроен, чувствал се опетнен, избягвал колегите си- видно от показанията на свидетелите Х. Д. и Л. Т. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на Е. Л. солидарно с втората ответница съгласно чл.53 ЗЗД за обезщетяване на претърпяните от ищеца неимуществени вреди. Неоснователно е оплакването на касатора- ищец за нарушение на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението. От събраните доказателства в инстанциите по същество, не са установени обстоятелства, обуславящи по- голям размер на репарацията. Определеният от съда размер е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваните му части.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № №* от 01.08.2007 г. по гр.д. № 2007/2005 г. на Софийския апелативен съд в обжалваните части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: