Р Е Ш Е Н И Е
№ 575/09
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 930 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Х. З. З., чрез пълномощника му адв. А. Ж. , срещу решението от 16.11.2007 г. по гр.д. № 2441/2006 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, в частта относно квотите, при които да се извърши делбата на съсобствения имот. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б. „в” ГПК/отм./и се иска отмяната му.
Ответницата И. Д. Д., чрез пълномощника й адв. Л. К. , излага писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решението от 21.10.2005 г. по гр.д. № 11604/2003 г. на Софийски районен съд, 53 с-в, в частта относно квотите, при които е допусната делба на съсобствения имот, и е определил квотите: за Х. З. З.- 15000/108308 ид.части, за И. Д. Д.- 93308/108308 ид.части.
Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като сключеният на 15.07.1979 г. брак е прекратен от съда с решение от 07.07.1998 г. През време на брака, на 31.01.1996 г. са закупили процесния апартамент по реда на НДИ с писмен договор от СО на цена 108308 лв., която е платена на 30.01.1996 г. По възражението на ответницата за пълна трансформация на лични средства, дарени й от втория й баща и вложени за закупуване на имота, въззивният съд е приел за установено, че тя е вложила за закупуването на имота лично имущество, равностойно на около 1000 щ.д., дарение от втория й баща, а разликата до пълния размер на цената е заплатена с общи средства- получен от съпрузите заем 30 000 лв. Затова съдът е направил извод, че е налице частична трансформация на лични средства на ответницата. Нейна лична собственост са 78308/108308 ид.части от апартамента, а съпружеска имуществена общност- 30000/108308 ид.ч., която е прекратена с развода и е заменена с обикновена съсобственост при равни дялове, поради което делът на ищеца в съсобствеността е 15000/108308 ид.части, а на ответницата- 93308/108308 ид.части.
Жалбата е неоснователна. Изводът за частична трансформация е в съответствие с доказателствата. Двете разписки за теглени от Х. П. суми през 1995 г. и 1998 г. от ОББ9 клон „С” София доказват, че е имал банкова сметка. От служ.бележка №895/18.06.2004 г., издадена от ОББ, е установено, че за периода преди 1999 г. не може да се направи справка, поради липса на архивна база. От показанията на свидетелите Н. З. и Я. П. е установено, че е изтеглил от влога си около 1000 щ.д. и ги е дарил на ответницата- доведената му дъщеря за закупуване на апартамента. Обосновано съдът е преценил, че разминаването на соченото от втората свидетелка време на събитията с една година е грешка, предвид дългия изминал период от събитията, за които свидетелства, до даването на показанията- повече от десет години, и с оглед на това, че в останалата част показанията й са логични и кореспондират с показанията на другата свидетелка. Въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е довело до неправилност на решението, като не е обсъдил приетата като доказателство в първата инстанция спестовна книжка на майката на касатора- М. З. Тегленето на пари от спестовния влог на посоченото лице на 29.01.1996 г. не доказва твърдението на касатора, че сумите са изтеглени именно за плащане на продажната цена на процесния апартамент. А и свид. Прашанова в показанията си сочи, че свекърът на ответницата й споделил, че децата искали пари за покупка на жилището, но той им отказал, защото също купувал ведомствено жилище.
По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.11.2007 г. по гр.д. № 2441/2006 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, в обжалваната част относно квотите, при които да се извърши делбата на съсобствения имот между Х. З. З. и И. Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: