Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 336 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Т. А. К. от гр. П. срещу решение № 246 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 394/2005 г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б. ”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата Р. К. М. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е оставил в сила решението по гр.д. № 976/2001 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която ответникът Т. А. К. е осъден да предаде на ищеца Р. К. М. владението върху собствения на ищеца недвижим имот: апартамент № 12 в блок № 8, пл. „К”, ІІІ етаж, вх. Б, с площ 73,53 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при посочени граници, заедно с избено помещение № 12 и 5,023% ид.части от общите части на сградата; в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца Т. А. К. от гр. П. обезщетение за ползване 1200 лв. за периода 31.10.2000 г.- 28.06.2001 г., изтекла лихва за същия период 29,85 лв., както и 860 лв. разноски
Касационната жалба против въззивното решение в частта по исковете за парични вземания е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тези искове са с цена съответно 1400 лв- обезщетение за ползване, и 300 лв. мораторна лихва, т.е. всеки от тях е с цена под 5000 лв. Решението по тях не подлежи на касационно обжалване- чл.218а ал.1 б. „а” ГПК /отм./, който е приложим в случая.
Касационната жалба против въззивното решение в останалата обжалвана част е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, който е придобил с договор за продажба от ответника с нот.акт № 41/2000 г. С влязло в сила решение от 10.07.2003 г. по гр.д. 1904/2002 г. на ПРС е признато за установено по отношение на ответниците по него- страни по настоящото дело, че В. и А. И. притежават правото на ползване и обитаване върху една стая и сервизните помещения от апартамента и е отменен нот.акт № 41/2000 г. в частта, с която е прехвърлено правото на ползване и обитаване върху посочените стая и сервизни помещения. От показанията на свид. Р. С. е установено, че ответникът обитава процесния апартамент след сделката, което е потвърдено и във въззивната му жалба. Ответникът не е доказал наличие на правно основание да ползва имота. Съдът е направил извод, че са налице предпоставките по чл.108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск.
Решението на въззивния съд по ревандикационния иск е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че ползвал само една стая и сервизни помещения от процесния имот, върху които родителите му имали правото на ползване, и с тяхно разрешение. Въз основа на показанията на свид. Р. С. , който свидетелства, че е присъствал на разговори между страните, при които ответникът обещавал да напусне апартамента след три месеца от закупуването му от ищеца, но продължил да живее в него, и признанието във въззивната жалба на ответника по иска, че живее със своето семейство в апартамента, съдът обосновано е приел, че той упражнява фактическа власт върху целия имот. Касаторът не е установил наличие на правно основание да държи имота, за който факт тежестта на доказване е на него като ответник по иска. Твърдението му, че с разрешение на родителите му, които не живеят в имота, ползва една стая и сервизни помещения, върху които те имат правото на ползване са голословни. В инстанциите по същество не е ангажирал доказателства за наличие на облигационни отношения с носителите на ограниченото вещно право на ползване. Въззивният съд при установените в инстанциите по същество факти е направил законосъобразен извод за осъществен фактически състав по чл.108 ЗС.
Неоснователно е и оплакването на касатора относно присъдените на ищеца разноските за първата инстанция, които в размер на 860 лв. са потвърдени от въззивния съд, а именно, че съдът не намалил адвокатското възнаграждение, което било несъразмерно високо. Предвид предявените искове, проведените няколко съдебни заседания и извършените процесуални действия, не може да се счете за прекомерно заплатеното от ищеца възнаграждение 500 лв. за един адвокат и не е налице основание по чл.64 ал.4 ГПК/отм./ за намаляването му.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. А. К. от гр. П. срещу решение № 246 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 394/2005 г. на Пернишкия окръжен съд в частта по исковете за заплащане обезщетение за ползване на недвижим имот и мораторна лихва.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата обжалвана част.
Решението в имащата характер на определение част за оставяне без разглеждане касационната жалба по исковете за парични вземания може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: