Р Е Ш Е Н И Е
№ 407/09
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 230 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на
В хода на касационното производство П. П. е починал и като касатор е останала Д. Д. , която е и негов единствен законен наследник.
Ответницата по касация Ц. Г. Ц., чрез пълномощника й адв. Ц. С. , изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С решението от 29.06.2007 г. по гр.д. № 2003/2006 г. Софийски градски съд е отменил решението по гр.д. № 14818/2003 г. на Софийски районен съд в частта за разпределяне на основание чл.32 ал.2 ЗС ползването на партерния и надпартерния етаж от къщата, находяща се в гр. С., ул. „З” № 26, в частта за отхвърляне на иска по чл.31 ал.2 ЗС до размер на сумата 4066,26 лв. и в частта за разноските, и е разпределил ползването, както следва: ищцата Ц. Г. Ц. да ползва стаи № 3 и 4 и кухня от надпартерния етаж на къщата, с обща площ 37,80 кв.м., защриховани със син цвят на скица № 3 към основното заключение на тройната експертиза§ ответниците П. П. Д./заместили в първата инстанция първоначалната ответница К. Г. С. като нейни законни наследници/ да ползват заедно стаи № 1 и 2 от надпартерния етаж, с обща площ 36,70 кв.м., защриховани с червен цвят на посочената скица; за общо ползване на съсобствениците остават входно антре, коридор и вестибюл, намиращи се на надпартерния етаж, защриховани с червен цвят на скицата; Ц. Ц. да ползва магазин № 1 с площ 20,30 кв.м., и магазин № 3 с площ 20,60 кв.м., намиращи се на партерния етаж от къщата, защриховани с червен цвят на скица № 2 към посоченото заключение; П. П. и Д. Д. да ползват заедно намиращите се на партерния етаж магазин № 2 с площ 29,80 кв.м., канцелария с площ 8,40 кв.м. и коридор от 4,10 кв.м., защриховани със син цвят на скица № 2; за общо ползване на съсобствениците остава незащрихованата част от партерния етаж по скица № 2; осъдил е ответниците да заплатят на ищцата сумата 4066,26 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на част от партерния и жилищния етаж от съсобствената къща за периода от 04.05.2003 г. до 31.12.2003 г., както и 400 лв. разноски; оставил е в сила решението на първата инстанция в отхвърлената част по иска по чл.31 ал.2 ЗС за разликата до 9462 лв.
Съображенията на въззивния съд за постановеното от него разпределение на ползването на партерния етаж са, че при това разпределение се осигурява достъп на всички съсобственици до всяко едно от помещенията на етажа и то най- точно отговаря на квотите им в съсобствеността- ? ид.ч. за Ц. Ц. и ? ид.ч. общо за П. П. и Д. Д. , заместили в първата инстанция първоначалната ответница К. С. По иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС въззивният съд е приел, че ищцата е била лишена от ползването на жилищния етаж съобразно правата й- ? ид.ч., като ответната страна е поставила метална врата към този етаж, която се е заключвала. Дължимото обезщетение за ? ид.ч. от жилищния етаж е 1377,76 лв. за периода от получаване на писмената покана-04.05.2003 г. до 31.12.2003 г., а за ползваните в повече 21 кв.м. от партерния етаж с магазините за същия период е 2688,50 лв., или общо 4066,26 лв.
Жалбата е неоснователна. Правилно е разпределено ползването на партерния етаж с магазините. Избраният от въззивния съд вариант в най- голяма степен е съобразен с квотите в съсобствеността, както и с възможността за достъп на съсобствениците до помещенията. Съобразен е и с реалното ползване от съсобствениците на магазини № 2 и 3. Не може да бъде определящо и съобразено в случая фактическото ползване и извършени разходи по поддръжка и подобрения на магазин № 1 от касатора. При варианта по допълнителното заключение на тройната експертиза/л.148 от първоинстанционното дело/, който е бил предпочитан от касатора- да ползва магазини № 1 и № 2, е налице голяма разлика в площите, респ. несъответствие с правата в съсобствеността, а освен това според вещите лица няма пряка връзка между магазин № 3 и канцеларията, а от нея трябва да се излезе на двора, да се мине по стълбищната клетка и да се влезе в магазина.
Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно уважената частично претенция по чл.31 ал.2 ЗС. Въззивният съд е изложил обосновани съображения защо е дал вяра на свидетелите, които установяват, че ищцата не е имала достъп до жилищния етаж. Правилно е приел, че е била лишена от ползване съобразно правата й. А що се касае до твърдяните разходи за поддръжка и ремонт на сградата и подобрения от касатора, те не са от значение за основателността на иска по чл.31 ал.2 ЗС. В случая възражение за прихващане не е било направено. Съсобственик, който е направил разходи и подобрения на общата вещ, разполага със съответните искове против другия съсобственик.
По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29.06.2007 г. по гр.д. № 2003/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ- В състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: