Р Е Ш Е Н И Е
№ 541/09
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А. Саралиева гр.д. № 859 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Т. И. К., С. С. Ж. и Т. Г. И., чрез пълномощника им адв. И. М. , срещу решение № 1* от 16.11.2007 г. по гр.д. № 1637/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответниците по жалбата М. М. Т., Д. М. Т., Х. М. С. и А. М. С. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението от 16.03.2005 г. по гр.д. № 1229/2004 г. на Пловдивския районен съд, с което и е уважил иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ на М. М. Т. и Д. М. Т. срещу Т. И. К., С. С. Ж., Т. Г. И., Х. М. С. и А. М. С. като е признал за установено, че към момента на масовизацията М. Т. Т. и К. Ц. Н. наследодатели на ищците, са били собственици на по 1/3 ид.част всеки от двамата от нива, съставляваща южната реална част от имот пл. № 25 по плана на кв. „Х”, гр. П., с площ от 13165 кв.м., при посочени граници.
Установено е по делото, че ищците са наследници на М. Т. Т. , починал на 18.09.1983 г., техен баща и син на К. Ц. Т. /Николова/, поч. на 14.09.1971 г. С нот.акт № 170 от 09.12.1957 г. Калица Ц. Т. , И. Т. Т. и М. Т. Т. са признати за собственици на два имота, единият от които е южната част от имот пл. № 25 кв. „Х”, представляващ нива от 13165 кв.м., при посочени граници, които са придобили в замяна като обезщетение за техен имот- овощна градина, отчужден за обществен жилищен комплекс на ГНС. С влезли в сила решения по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ на ищците е признато правото на възстановяване на собствеността на двата имота. С решение на ПК №П-19/04.10.1993 г. на ответниците като наследници на С. С. Ж. е възстановено право на собственост в стари реални граници върху три имота в кв. „Х”, представляващи парцели № 1* и № 104 от кадастралния план, изработен през 1993 г., съответно с площ 1,998 дка, 8,013 дка и 4,995 дка. В решението е посочено, че имотите са заявени с поредни №№№ 1,2 и 3 от заявлението и са установени с решение от 20.08.1948 г. В заявлението по приложената преписка е посочен един имот- лозе от 15 дка на 4-ти километър. В приложеното решение от 20.08.1948 г. на К. по чл.11 ЗОЕГПНС за освобождаване от отчуждаване на имоти, упоменати в декларацията на С. Ж. , в п.4 е описана зеленчукова градина от 10 дка на ул. „П” № 90, гр. П., при посочени съседи. От заключението на вещото лице във въззивната инстанция и приложените към него скици е установено, че имотът на адреса ул. „П” №90, на който е била зеленчуковата градина от 10 дка, по действащия от 1993 г. кадастрален и регулационен план на кв. „Р”- Пловдив, представлява имот пл. № 2* като включва сградата на О. управител- Пловдив с прилежащата й площ, част от улица „М”, площ на детска градина. Затова съдът е направил извод, че имотът на наследодателя на ответниците не може да се идентифицира с възстановените им три имота- парцели № 1* и 104 по действащия КРП на кв. Смирненски от 1993 г. Няма доказателства за притежавана от С. Ж. земеделска земя към 1948-49 г. и към момента на колективизацията-1958 г., която да може да се идентифицира с възстановените от ПК на наследниците му в стари реални граници имоти, представляващи понастоящем посочените парцели. От посоченото заключение на вещото лице и скици към него е установено, че имот № 25/посочен в нот.акт № 170/1957 г./ фигурира в кадастър, който не е датиран, но с оглед начина, по който е изобразена ситуацията, според вещото лице е изготвен около 1941-48 г. Одобреният със заповед № 11/1978 г. регулационен план е първият, в който имот № 25 е посочен като такъв. В разписната книга е записан като общински. От съпоставка между описанието на имота по нот.акт и скица № 1 е установено, че границите на имот № 25 по кадастралния план, действал към датата на съставяне на нотариалния акт, съответстват на границите на имот № 25 по одобрения регулационен план от 1978 г. От съпоставка на скици № 1 и № 3 е установено, че южната половина на имот № 25 е идентична на имоти с пл. № 103 и №104 по плана от 1993 г. Затова въззивният съд е направил извод, че към момента на масовизацията през 1958 г. двамата наследодатели на ищците са били собственици, всеки от един от тях на по 1/3 ид.част от нивата, съставляваща южната реална част от имот № 25, която е идентична с имоти пл. № 103 и № 104 по КП от 1993 г., възстановени като парцели № 103 и № 104 на ответниците.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е оплакването на касаторите за недопустимост на решението поради произнасяне за повече от поисканото в исковата молба. Не е налице произнасяне от въззивния съд свръхпетитум. С решението си/диспозитива/ той е оставил в сила решението на първата инстанция, с което/диспозитива/ е уважен иска, който е предявен с исковата молба.
Неоснователно е оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение като назначил единична експертиза, вместо тройна след като в първата инстанция била назначена единична експертиза с идентична задача. Назначената от съда при повторното въззивно разглеждане експертиза е в изпълнение указанието на ВКС за проверка от вещо лице в кадастралния план отпреди 1957 г., въз основа на която да бъде даден отговор на въпроса относно идентичността на придобития от наследодателите на ищците имот с възстановените на ответниците имоти, каквато проверка при експертизата в първата инстанция не е била направена. Няма пречка указанието да бъде изпълнено посредством допълнителна едиична експертиза при повторното въззивно разглеждане на делото.
Изводът на съда, че наследодателите на ищците са били собственици общо на 2/3 ид. части от процесната нива към момента на колективизацията е в съответствие със събраните доказателства. Идентичността й с възстановените на ответниците парцели № 103 и 104 е установена от заключението на вещото лице с приложени към него скици, прието във въззивното производство, което e компетентно, изчерпателно и не е оспорено от страните. От друга страна от събраните по делото доказателства не може да се изведе извод за наличие на противопоставими права на наследодателя на ответниците, които да изключват правата на наследодателите на ответниците. Въззивният съд правилно е уважил иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 16.11.2007 г. по гр.д. № 1637/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: