Р Е Ш Е Н И Е
№ 327/2009
София, 16.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 42 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на В. К. М. от гр. С. срещу решение № 190 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 2403/2006 г. на Софийски апелативен съд, І с-в. В жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б. ”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответникът И. С. Л. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила решението по гр.д. № 4478/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлил предявените от В. К. М. срещу Т. Т. Г. , починала в хода на производството и заместена от наследника й И. С. Л., искове с правно основание чл.26 ЗЗД във вр. с чл.23 СК и чл.108 ЗС за прогласяване нищожността на договора за продажба между С като продавач и Т. Т. Г. като купувач на апартамент № 8 в бл. 7 ж.к. „Д”, гр. С., с нот.акт № 176/1992 г., и за ревандикация на същия имот.
Въззивният съд е приел че В. М. и С. Л. са сключили граждански брак през 1986 г., който е прекратен със смъртта на съпруга на 31.05.1996 г. Славчо Л. е притежавал в индивидуална собственост от преди брака процесния недвижим имот. На 29.07.1992 г. с договор за продажба с нот.акт № 176 е прехвърлил собствеността върху имота на майка си Т срещу цена 100 000 лв. В нот.акт е посочено, че при сключване на договора е представена декларация- съгласие на съпругата на продавача с рег. № 11975/92 г. Декларацията с нотариално удостоверяване на подписа на В. М. е представена по делото в заверено ксерокопие и с нея тя е декларирала, че в съответствие с изискванията на СК дава съгласие съпругът й С. Л. да продаде личния си апартамент /процесния/, който представлява семейно жилище. Ищцата е оспорила автентичността на декларацията, но оспорването не е доказано по категоричен начин. Затова съдът е приел, че декларацията изхожда от нея. По спорния въпрос дали апартаментът е бил семейно жилище съдът въз основа на гласните и писмените доказателства е приел, че не е имал такъв статут. Затова съгласие на съпруга- несобственик не е необходимо за валидността на сделката. А дори и да се приеме, че е бил семейно жилище, продажбата не е нищожна поради нарушение на чл.23 СК, тъй като е извършена със съгласието на съпругата- несобственик, изразено с декларацията, чиято автентичност не е оборена. Поради липсата на материалноправна легитимация на ищцата ревандикационният иск е неоснователен.
Жалбата е неоснователна. Първият иск е за нищожност на договора за продажба с нот.акт № 176/92 г. поради нарушение на чл.23 СК/отм./, а не като привиден. Затова доводите за симулативна продажба в касационната жалба не следва да се обсъждат. Изводът на въззивния съд, че апартаментът, лична собственост на покойния съпруг на касаторката като придобит от него преди брака, не е бил семейно жилище към момента на сделката е в съответствие с доказателствата. Правилно съдът е кредитирал показанията на свид. Алексова, Х. и Й. , от които е установено, че семейството е живяло в апартамент в бл. 19 в ж.к. „Д”, а не в процесния в бл. 7. Тези свидетели имат трайни и непосредствени впечатления за обстоятелствата, релевантни за спорния въпрос, относно които кореспондират както помежду им, така и с множеството писмени доказателства относно местоживеенето на семейството. Докато свид. Георгиев и П. не са имали чести контакти със семейството и техните показания за местоживеенето му- в процесния апартамент, са изолирани и се опровергават от писмените доказателства. При положение, че процесният имот не е бил семейно жилище на касаторката и покойния й съпруг, разпоредбата на чл.23 СК/отменен/ е неприложима. Фактът на съществуване на декларация, дори и да е неистинска, не може да обуслови извод, че апартамент № 8 е бил семейното жилище. Нотариусът може да изисква такъв документ във всеки случай, когато предмет на разпореждането на съпруга- собственик е имот- апартамент или къща, който би могъл да служи за семейно жилище, но от това не следва непременно, че имотът е бил ползван за задоволяване битовите нужди на семейството, за което обстоятелство в нотариалното производство не се събират доказателства. Въззивният съд правилно е отхвърлил иска за установяване нищожност на договора за продажба поради нарушение на чл.23 СК/отм./. С оглед изхода по този обуславящ иск правилно е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на спорния имот, от което следва неоснователността на ревандикационния иск.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 2403/2006 г. на Софийски апелативен съд, І с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: