Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
София, 07.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на, двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Р. Иванова
изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1555/2008година.
Производството е образувано по молба на П. В. Г. от гр. П. за поправка на очевидна фактическа грешка , допусната при постановяването на решение №368 от 30.06.2009г по гр. д. № 1555/2008 година на ВКС ІІІ г.о .
В молбата се изтъква ,че в диспозитива на решението ,вместо правилната дата на цитираното допълващо въззивното решение№829 от 20.12.2007г по гр.д. №1025/2006г на Плевенски окръжен съд , е изписана погрешно датата „20.12.1997г”
Останалите страни не заявяват становище .
Молбата е основателна , допусната е очевидна фактическа грешка .
В диспозитива неправилно е изписана дата на постановяване на оставено в сила въззивно решение , която не съответства на действителната .
Ето защо и на основание чл.247 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение №368 от 30.06.2009г по гр. д. № 1555/2008 година на Върховния касационен съд , ІІІ гр. о., като на страница шеста от решението, ред втори от диспозитива, след думите „решение №829 ” , вместо неправилно изписаната дата „20.12.1997г”, да се чете датата 20.12.2007г .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
от имота в гр. П.. Въззивният съд е възприел да пристъпи към разпределение , предвид възможното обособяване на двата имота в с. С. в един дял , и така всеки от съделителите е получил по един дял при минимални уравнения .
Решението в тази част е правилно и законосъобразно Срещу обособяването на етажите в дялове за ползващите ги, съответно възлагането на имотите в с. С. в дял са третия съделител, никоя от страните не изразява несъгласие. Оплакванита на касаторите касаят разпределението на гаражите, и завишаването на оценката,включване в разпределението на лекия автомобил , те са неоснователни .
Неоснователно е оплакването ,че по отношение на двата гаража в дворното място парцел **** кв.41 по плана на гр. П., предмет на делбата – среден и северен , съдът е следвало задължително да приложи друг, самостоятелен принцип на разпределение , като всеки от тези обекти премине към един от етажите ,обособени в два дяла. При положение ,че към етаж първи ,разпределен на касатора Н. В. , се включва като складово помещение и необходима принадлижност цялата полумасивната постройка в двора , като по този начин стойността на дела надвишава правата му в съсобствеността и последният заплаща уравнение,няма предпоставки допълнително към този дял да бъдат включвани и гаражите , това именно би нарушило принципа на чл. 292 от ГПК.
Второто оплакване е , че извършвайки разпределение на жилищната сграда , съдът е следвало да съобрази процедури по ЗУТ относно обособяването на приетите обекти и поделяемостта им . Доводът не кореспондира със съдържанието на влязлото в сила решение по допускането на делбата . В случая всеки от двата етажа е допуснат до делба като самостоятелен обект , вещ на правото и предмет на делба , поради което настоящата фаза на производството не поставя въпрос за поделяемост на жилищната сграда, а въпрос за разпределението на обектите в нея.
Следващото оплакване ,че съдът е следвало да третира едноетажната сграда в двора за незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и да не я включва в разпределението ,също няма отношение към предмета на обжалваното решение и компетентността на съда по делбеното производство в неговата втора фаза . Касае се за помощно застрояване с несамостоятелно значение, отчетено при вече допусната делба ,правният режим на принадлежност е обусловил включването на постройката в един от дяловете и същата правилно е включена при разпределението.
Неоснователно е и оплакването по т.4 от съдържанието на двете касационни жалби , че недопустимо е извършена делба на наследствения лек автомобил, чието местонахождение понастоящем било неизвестно . Твърдения в тази насока не са заявени пред съда , решаващ спора по същество . Автомобилът е бил включен в делбената маса по молба на двамата касатори, вещо лице е установило местонахождението , състоянието му и стойността му , нови факти в касационното производство не следва да се обсъждат.
Доводът за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения е неоснователен . Касаторите поддържат ,че щом от страната е представено копие от документ , чиито оригинал е подписан от нея , то няма нужда това ксерокопие да се заверява за вярност и съдът следва да го третира като доказателство . Обратно е изискването на чл. 101 от ГПК(отм) по отношение на задължението за заверка на писмените доказателства . Оплакването си за процесуални нарушения на съда по т.5 ,6 и7 от жалбата касаторите извеждат от неправилно , несъответно на императивите на процесуалния закон разбиране за своето процесуално положение относно тежестта им да докажат онова което твърдят в своя полза , както и относно служебните задължения на съда да допусне доказателствени средства за установяването на някои обективни обстоятелства от значение за извършване на делбата , каквито са оценката на делбената маса и стойността на дяловете към момента на разпределението на имотите. Касаторите не са провели доказване на своите твърдения , а въззивният съд е проявил активност в рамките на служебните си задължения, при извършването на делба да изясни и съобрази действителната стойност на дяловете . Активност при провеждането на пълно и главно доказване на своите твърдения е провел и съделителя П. В. Г. във връзка с претенциите по сметки , като неговите искове са уважени частично, в установените от заключението на вещо лице размери. Както заключението на вещото лице ,така и ангажираните от този ищец писмени и гласни доказателства са в подкрепа на претенциите му по чл. 30 ал.3 от ЗС , безспорно е и основанието на иска по 31 ал.2 от ЗС , доколкото съсобственика Н. В. е ползвал от помещенията в сградата и постройките в дворното място несъразмерно на дела си . Като е приел исковете по сметки на П. В. за основателни и доказани в обжалваната част, позовавайки се на събраните доказателства по делото ,които не са оспорени , въззивният съд е постановил правилно решение.
Оплакванията по т.6 и т.8 от касационните жалби касаят решението на съда в частта по сметките и по същество се свеждат до това ,че не е предприето служебно изследване и изясняване на въпроса за съответствието на доходите на П. В. с вложените от него средства в имота . Оплакването е неоснователно . В рамките на гражданския процес , какъвто е процеса по извършване на делба във втора фаза , съдът не предпрема служебно или по искане на страните криминални разследвания ,нито е приложим реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както се поддържа в касационната жалба . Като възражение срещу иска , доводите за неизяснен и поради това незаконен произход на паричните средства,вложени от единия съсобственик в общата вещ , е несъстоятелен , тъй като няма отношение към правното основание на тази претенция .
В касационните жалби се твърди несъобразяване на указанията на Върховен касационен съд в насоката за изясняване произхода на средствата , вложени от П. В. за запазване и подобряване на делбените имоти. Такива указания отменителното решение не съдържа .
Предвид гореизложеното , оплакванията на Н. В. Г. и Н. В. В. в касационните жалби са неоснователни , при постановяването на въззивното решение не е допуснато съществено процесуално нарушение ,с което да е даден касационен повод за отмяна ,поради което Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба П. В. Г. е установил разноски в производството , по договор за правна защита от 16.02.2009г в размер на 300 лева и от 13.04.2009г. в размер на 300 лв., които разноски следва да му се присъдят
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №526 от 19.10.2007 год., допълнено с решение №829/20.12.1997г по гр. дело № 1025/2006 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. В. Г. и Н. В. В. от гр. П. да заплатят на П. В. Г. сумата 600 лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 .
2.