Р Е Ш Е Н И Е
N 80
София, 02.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари…………………..
две хиляди и десета година.…………………..………………………………….
в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. Иванова……………………………………………….…в присъствието на прокурора…………………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………….
гр.дело N 2499/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на А. Ж. М. от София, както и на пълномощника му адв. Б. И. от АК-София, действаща като пълномощник още на М. Ж. М. и М. Ж. М., също от София, срещу решение от 28.01.2008г. година по гр.д. № 2933/2004 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.06.04г. по гр.д. № 11067/2002г. на Софийския районен съд – 44 състав. С него са отхвърлени исковете на касаторите срещу М. на р. р. и благоустройството за установяване право на собственост върху първи надпартерен етаж от жилищна сграда, находяща се в София, ул. „Братя Миладинови” № 94, със застроена площ от 126 кв.м., както и срещу Р. Н. В. от София за ревандикация на същия имот – искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС. Оставено е без уважение искане по чл.431, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК. Конкретните оплаквания са свързани с приетото от съда относно приложимия закон към момента на обезщетяването на ответницата, за наличието на оценка на отчуждения имот и начина на извършването й, за липса регулация, а само на частична такава, с цел да се услужи на обезщетения собственик да получи хубаво жилище, както и за липса на одобрение от министъра на МКСБ върху протокола на ИК на СГНС, с който е дадено съгласие за обезщетяването на Н. П. К. с процесния имот.
Ответницата Р. Н. В. от София е починала в хода на касационното производство и е заместена от наследницине си М. П. В. – син и П. В. К. и С. В. К. – внуци. Новоконституираните ответници оспорват касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Д. Д. от САК и молят да се остави в сила въззивното решение.
Ответникът М. на р. р. и благоустройството, София, не е заявил становище.
Жалбите са постъпили своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното:
За да отхвърли исковете на касаторите съставът на въззивния съд е приел, че праводателят на първоначалната ответница е придобил правото на собственост по силата на административен акт, с който имотът е даден в обезщетение, без да е необходимо извършване на гражданско-правна сделка. Приел е също така, че процедурата по отчуждаването и обезщетяването е валидно осъществена. Тя е започнала при действието на ЗБНМ и Закона за общия градоустройствен план на София и е завършила при действието на ЗПИНМ, ВППЗПИНМ и ППИНМ, като правилно е приложен чл.73, ал.2 ЗПИНМ, към който препраща чл.129 ВППЗПИНМ. Налице е оценка и за двата имота /отчуждения и дадения в обезщетение/ по пазарна стойност, съобразно данните в съдебно-икономическата експертиза, изслушана пред въззивния съд. Протоколът за обезщетяване е надлежно одобрен, видно от извършеното върху него отбелязване, а този факт е отразен и в акта за държавна собственост.
Решението е съобразено с материалния и процесуален закон и е обосновано. Софийски градски съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор поотделно и в тяхната взаимовръзка. Направил е съответстващи правни изводи и е отговорил на доводите, които са поставени пред него, сега въпроизведени и в касационните жалби. Ищците не са могли да докажат в процеса, че са собственици на имота. Той е отчужден от наследодателите им по реда на чл.11 ЗОЕГПНС и не подлежи на връщане по чл.7 ЗВСОНИ, за което има влязло в сила решение по гр.д. № 2110/2000 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. Въпреки приетата допустимост на иска на друго правно основание – чл.108 ЗС, те не са установили принадлежността на спорното материално право към патримониума им, поддържано в хипотезата на нищожен административния акт, с който е извършено обезщетяване на праводателя на ответниците. Твърденията в касационната жалба относно липсата на пазарна оценка за двата имота, на влязъл в сила регулационен план за кв. „В” от 1958г., на утвърждаване върху протокола на ИК на СГНС от 1958г. и др., не се подкрепят от данните по делото и в този смисъл са необосновани. В доклада на комисията за имотно обезщетяване, който предхожда решението за обезщетяване, изрично е посочено, че съгласието се дава както на основание чл.73 ППИНМ, така и съгласно чл.43 ВППЗПИНМ. И при служебната проверка касационният съд не намира основание за касиране на въззивното решение, което трябва да се остави в сила.
По делото е постъпила и частна жалба от А. Ж. М., М. Ж. М. и М. Ж. М., всички от София, чрез пълномощника им адв. Б. И. от АК-София, срещу определение от 1.04.2008г. на СГС, с което на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ съдът е изменил решението в частта за разноските, като е присъдил допълнително сумата 460 лева. Считат, че то е неправилно, защото не може за една и съща съдебна инстанция да се представят две разписки за внесено адвокатско възнаграждение, което в случая е в общ размер от 960 лева /500 лева + 460 лева/.
Частната жалба е неоснователна. Не съществува правна норма, която да определя начина на разплащане между страните по договора за правна помощ, нито ограничение съдът да присъди направените по делото разноски в техния действителен размер, който включват такси, разноски и възнаграждение за един адвокат /чл.64 ГПК /отм./. Щом по делото са представени доказателства, че възнаграждението на адвоката във въззивното производство е 960 лева и то е заплатено, без значение за присъждането му е обстоятелството дали е внесено наведнъж или с две разписки.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.01.2008г. година по гр.д. № 2933/2004 година на Софийски градски съд и определение от 1.04.2008г. по същото дело.
ОСЪЖДА А. Ж. М., М. Ж. М. и М. Ж. М., всички от София, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. П. В., П. В. К. и С. В. К. от София, разноски за това производство от 3000 лева /три хиляди лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.