Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
София, 15.06.2009г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2526/ 2008 година
Производството е по чл. 218а, б.”б” от ГПК(отм), във вр. §2 ал.3 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. И. Т. срещу решение № 233 от 07.02.2008г по гр.д. № 2281/2006г на Софийски апелативен съд, с което в обжалваната част , по отношение на ответницата Л, е било отменено решение № 1* от 20.04.2006г , поправено с решение от 10.07.2006г по гр. д. № 294/1998 година на Врачански окръжен съд и е постановено по същество друго , с което предявен при условията на пасивно съединяване иск срещу М. в качеството й на наследник на В. К. М. , за част от непогасено облигационно задължение на починалия , е отхвърлен поради липса на доказателство за правоприемство . По отношение на втория ответник М. В. М. , длъжник на същото основание , първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизвоствените правила, а именно злепоставяне на защитата на ищеца , преобръщане на доказателствената тежест и необсъждане на спора по същество , отменителни основания по чл. 218б, б. ”в” от ГПК. Въззивният съд погрешно е приел за недоказан въпрос , който не е спорен и неправилно е възложил върху ищеца доказателствената тежест във връзка с оспорване автентичността и съдържанието на частен документ , изхождащ и подписан от наследодателя на ответниците. Така е постановено неправилно решение по спора , иска се неговата отмяна със законните последици .
Ответницата по касационната жалба Л. М. М. не е заявила становище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК(отм), от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е основателна , поради следните съображения:
Въззивният съд е решил по същество спор относно парично вземане, без да изложи съображения във връзка с материалноправното основание на иска ,който е бил предявен от кредитор на починалия В. К. М. срещу неговите наследници по закон. Макар в своето становище и двамата ответници да са заявили посоченото за длъжник лице като свой наследодател , каквито са били и твърденията в исковата молба, Софийски апелативен съд е приел , че непредставянето на удостоверение за наследници формално обуславя извод за недоказана пасивна легитимация . С това решаващо съображение искът е отхвърлен по отношение на Л. М. М. , след частична отмяна на първоинстанционното решение спрямо обжалвалата ответница . Във връзка с открито пред Врачански окръжен съд производство по оспорване истинността на частен документ – разписка , подписана от починалия М. за претендираното вземане , въззивният съд е добавил ,че в случая ищецът като ползващ се от документа кредитор , следва да носи доказателствената тежест , като понесе последиците от неангажиране на доказатества за автентичността на подписа , а не тази тежест да се възлага на наследниците на длъжника , както е било прието от първата инстанция .
Решението е постановено при съществени процесуални нарушения ,довели до накърняване правото на защита и задълженията на въззивния съд като инстанция по същество .достоверението за наследници действително е официален , но същевременно и свидетелстващ документ. Предвид тази негова характеристика , при липса на спор относно обстоятелствата във връзка с правоприемството по закон и качеството на ответниците като наследници на починалия длъжник , въззивният съд неправилно е основал решаващите си изводи на факта ,че удостоверение не е представено . Оспорване на приетото от първостепенния съд обстоятелство ,че Л. М. М. е преживялата съпруга , не е повдигнато и в нейната въззивна жалба , същата сама е заявила това свое качеството. Не се е касаело за въпрос , по който съдът служебно извършва проверка ,спорът е облигационен . Въззивният съд е следвало да обсъди както обстоятелствата по иска, с оглед на материалното основание на претенцията, така и да съобрази пропуска на първоинстанционния съд да укаже коя от страните носи доказателствена тежест във връзка с отритото производство по чл. 154 от ГПК .
Като не е сторил това поради възприемане на обратно разрешение по въпроса за доказателствената тежест в производството по оспорване ,но без въззиваемата страна, сега касатор, въобще да е получила указание във връзка с установяване на истинността , въззвният съд е дал основание и на оплакването за накърнено право на защита. Искът е отхвърлен по процесуални съображения ,без да бъдат обсъдени и прецени доводите на страните съгласно изискването на чл. 188 ал.1 от ГПК и по същество без да се даде отговор на решаващи за изхода на спора въпроси. Това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и решението следва да бъде касирано на горното основание , като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
При новото разглеждане на делото въззивният състав на Софийски апелативен съд следва да се произнесе изрично и предварително , а не едва с решението си , по доказателствената тежест във връзка с откритото производство по оспорване , като съобрази следното: При все да се касае частен документ със спорно авторство , следва да се прави разлика между разрешенията в съдебната практика при оспорване автентичността на завещание и случай, когато наследници оспорват подписа на своя наследодател в издаден от последния друг свидетелстващ или диспозитивен частен документ. Наследниците не са подписвали лично документа , но за положението им , с оглед доказателствената тежест , разрешението на чл. 154 ал.3 от ГПК(отм) не може да се обоснове извод същото да е различно от това , което наследодателят им би имал като страна. Критериите на закона при разпределянето на доказателствената тежест са материалноправни, независимо от процесуалното съдържание на нормата . Именно тази особеност на института следва да се отчита при извеждане на всяко конкретно разрешение по тълкувателен път с оглед на смисъла , вложен в понятието „ страна”. В случай, че са привлечени като ответници по иск за вземане, основан на подписан от наследодателя им частен писмен документ , наследниците носят доказателствената тежест при оспорване на авторството .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 233 от 07.02.2008г по гр.д. № 2281/2006г на Софийски апелативен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в частта по жалбата на Л. М. М. срещу първоинстанционното решение
В останалата част решение № 1* от 20.04.2006г , поправено с решение от 10.07.2006г по гр. д. № 294/1998 година на Врачански окръжен съд , е влязло в сила .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: