Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. София, 06.02. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 560/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на М. В. Ц. и А. А. П. от гр. Ш. чрез пълномощник по делото адв . Борислав Б. срещу въззивно решение от 03.12.2007г по гр. д. № 457/2007г г. на Шуменски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 21.04.2007 по гр. д. № 1675/ 2006г. на Шуменски районен съд . С оставеното в сила решение са отхвърлени субективно съединените искове на двамата касатори с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди в размер на по 7 500 лева , предявени срещу „С”ООД за да поправи вредите от своето строителство .
В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението поради нарушение на чл. 188 от ГПК и чл. 157 от ГПК, както и поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Нарушения на процесуалните изисквания се твърди предвид необсъждане на конкретни писмени доказателства и примането на исковете за недоказани по размер при положение ,че е следвало да се укаже на назначаването на експертиза . Необосновано е прието ,че строителят не отговаря за несъответния по технически правила и норми проект, който е изпълнил . Нарушенията на материалния закон са подкрепени с цитирани норми от ЗУТ ,съображения са развити в жалбата.
Ответникът в касационното производство „С”ООД е взел становище ,в което оспорва наличието на отменителни основания . Съображения са развити от адв. Н, претендират се разноски .
Конституираните в процеса трети лица помагачи М. Л. М. и Г. а. на О. Ш. не са заявили становище .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК(отм), от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Иск за обезщетение на имуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД е бил предявен от касаторите М. В. Ц. и А. А. П. срещу строителя „С”ООД, допуснал и осъществил строеж на сграда така, че достъпът до притежаваните от ищците подземни гаражи да е невъзможен с автомобил.становена по делото причина за това не е отклонение от проектната документация или техническите задания при строителството, а самият проект , който въпреки несъответствието с нормативните изисквания по Наредба № 2 /2004г, е бил одобрен. При този безспорен факт ,установен и от приетата по делото техническа експертиза , въззивният съд е приел за установена вредата , но не и наличието на виновни и противоправни действия от страна на лица , за които строителят отговаря. За да остави в сила решението на първостепенния съд ,с което исковете са били отхвърлени, Шуменски окръжен съд се е позовал на факта ,че при осъществяване на строителството ответното дружество не е допуснало отклонение от представените му от възложителите за изпълнение архитектурни проекти. В съответствие с договора за строителство и чл. 163 от ЗУТ, изграждането на сградата е осъществено по одобрен проект и това съответствие снема отговорността от изпълнителя ,след като в исковата молба няма твърдение да е налице съзнателно и организирано противоправно поведение на представляващите дружеството, с цел нанасяне на вреди. Освен водещото съображение за липса на противоправност в действията на строителя , въззивният съд е изтъкнал и липсата на доказана причинна връзка между състоянието на достъп до гаражите и евентуални преки вредоносни действия , като обединяващ елемент на фактическия състав на деликтната отговорност . Допълнително е изтъкнато съображение за недоказан размер на иска, като основан на стойността на гаражите, без да са ангажирани доказателства .
Решаващите изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. Необсъждане на конкретни писмени доказателства в поддържаната от касаторите насока, а именно че като е действал сам или заедно с ищците възложители, ползвайки доверието им, от тяхно или свое име „движел всички процеси”, строителят е деликтно отговорен за създалата се ситуация , в случая не обосновава отменително основание поради нарушение на процесуални правила . Данните от разрешение за строеж №365/1999г и доклада на строителния надзорник са обсъдени , но те не дават повод за поддържаната от ищците констатация , не съдържат дори индиция проектите на сградата да са повлияни от ответника (че не са изготвени от него, е безспорно ), а и в обстоятелствата по иска това не се твърди. Протокол за строителна линия от 14.05.2002г би довел съда до извод ,че строителната фирма също има качеството на инвеститор, но обстоятелството няма отношение към решаващите мотиви . Документацията сочи безпротиворечиво кои лица са възложители , кои лица са проектанти на сградата , сочи и лицето – надзорник на строежа, чиято е отговорността и компетентността по закон да констатира в хода на строителството несъответствията , довели до установената по делото вреда. В чл. 168 от ЗУТ отговорността за строителния надзорник е регламентирана отделно от тази на строителя и не съвпада по обем с нея , а солидарната им отговорност е регламентирана изчерпателно в чл. 168 ал.7 от ЗУТ. В случая задължителен надзор е упражняван от трето за настоящия процес лице , безспорно установеното фактическо положение има отношение към неговата компетентност, но в настоящия процес е решен въпроса за отговорността на строителя , претендирана на основание деликт .
Деликтно поведение,обосноваващо отговорност на ответника като строител или възложител ,не е установено. Както обосновано е изтъкнато в решението по делото, противоправността е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и този елемент от сложния фактически следва да са налице за успешно провеждане на иска спрямо посочения ответник. Безспорно при установената по делото невъзможност за безпрепятствен и без съществени затруднения достъп до притежаваните от ищците два гаража с ППС, се поставя въпрос за нечия отговорност , но при установено съответствие на строежа с одобрените инвестиционни проекти,с издадените строителни книжа,търсената отговорност не е на строителя , щом последният е действал съгласно възложеното му с договор и проектната документация. Това е негово основно задължение, за отклонения спрямо техническите правила и норми в проекта ответникът не отговаря , освен ако негови длъжностни лица не са действали целенасочено, с противоправен умисъл за постигане на този именно резултат , но твърдение за подобни действия основанието на иска не съдържа .
Неоснователни са и оплакванията за неправилно прилагане на закона, неприемлива е тезата ,че съгласно разпоредбата на чл. 163 ал.3 от ЗУТ отговорността на строителя по е по обем обективна ,т.е щом ползването на гаражите е невъзможно, то последният отговаря. Нормата предвижда отговорност на строителя за негови виновни действия или бездействия , във връзка с регламента по чл. 168 ал.2 от същия закон. Доводът за относимост на случая към основанието на чл. 163 ал.2 т.1 е неоснователен , предвид приетото заключение на вещо лице за съответствие на изграденото с проектната документация и строителните разрешения, а въпросът кой е бил действащия закон към момента на издаване на разрешението за строеж , е без значение.
Доколкото Шуменски окръжен съд е развил конкретни съображения за това ,че искът не е доказан по размер , то при разпоредбата на чл. 130 от ГПК(отм) служебно стои задължението да се укаже на необходимост от специални знания и в тази насока оплакванията ще имат основание само в случай ,че искът е доказан по основание . Липсата на установен размер на вредата не е относима към основанието на иска, както е приел Шуменски окръжен съд , но тези оспорвани от касатора съображения не обосновават отмяна на обжалваното решение, доколкото решаващите изводи са други – липсва противоправно поведение на ответника и установена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат като пряко причинен от конкретни действия или бездействия на лица ,за които строителят отговаря . Искът не е доказан по основание и липсата на доказателства за неговия размер в случая не е решаваща за изхода на спора .
Въззивният съд е съобразил относимите по делото обстоятелства , доводи и възражения на страните , мотивирали законосъобразния извод , че гаранционно обезпечителната отговорност на ответника за деликт не може да бъде ангажирана в този случай. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила .
Основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция , установни в размер на 1350 лева за адвокатска защита.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.12.2007г по гр. д. № 457/2007г г. на Шуменски окръжен съд
ОСЪЖДА М. В. Ц. и А. А. П. от гр. Ш. да заплатят на „С”ООД със седалище гр. Ш., сумата 1350 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.