Р Е Ш Е Н И Е
№ 782
гр. София, 23.10.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3738/2008 година.
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Н. срещу решение №118 от 08.04.2008г по гр.дело № 1075/2007г. на Плевенски окръжен съд , с което по отношение на ответник „Б„– Районна дирекция гр. П. е обезсилено решение от 13.12.2002г по гр.д. 483/2002г на ПРС поради липса на пасивна легитимация по трудовия спор ,а по отношение на конституирания ответник „БСТ”- Ц. дирекция” София искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от КТ са отхвърлени по същество, при повторното разглеждане на делото от въззивен съд . По същество е прието ,че във връзка с пасивно легитимирана страна и работодател следва да се спазят указанията по отменителното решение №135 от 17.12.2007г по гр.д. 40/2007г на ВтАС ,постановено по реда на §2 ал.4 от ПЗР ГПК, а искът е неоснователен ,тъй като освободената на основание чл. 328 ал.2 от КТ ищца е била служител от кръга лица с ръководни функции и реда е спазен .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно , във връзка с формирането на решаващия за изхода на спора извод , кой е пасивно легитимирания ответник ,както и по въпроса включва ли се длъжността на ищцата „ счетоводител „ към Районна дирекция гр. П. в реководния екип на БСТ .
Ответникът в касационното производство „БСТ”- Ц. дирекция” София поддържа доводи за липса на пасивна легитимация по иска и поддържа ,че решението следва да бъде обезсилено .
Ответникът БСТ Районна дирекция гр. П. не е заявил становище
С определение №228 от 12.12.2008г състав на V г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК, предвид постановеното от въззивния съд решение при обвързващи указания , които са в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по въпроса за пасивната легитимация в трудовия спор ,както и в противоречие с указанията по конкретното дело , дадени веднъж при първото касационно обжалване и връщане на делото за ново разглеждане пред Плевенски окръжен съд с решение № 1* от 12.05.2006г на ВКС , ІІІ г.о
Жалбата по същество е основателна
По исковете на М. Б. Н. ,уволнена на основание чл. 328 ал.2 от КТ от длъжността „главен счетоводител” в Районна дирекция гр. П. към Б. с. т. по силата на заповед №49/15.03.2002г на изпълн.директор на БСТ-ЦД гр. С.,са привлечени като ответници както поделението в гр. П., така и „Б” гр. С.. Спорен е бил въпроса кой е легитимирания ответник по делото – централата на Б. с. т., или нейната районна дирекция . Делото е било веднъж пред Върховен касационен съд и с решение № 1960/12.05.2006г са дадени задължителни указания по този въпрос: Съгласно §1 т.1 от ДР на КТ Районната дирекция в гр. П. като поделение с организационна и икономическа самостоятелност е надлежния ответник по исковете. При последващото разглеждане на спора Плевенски окръжен съд се е съобразил именно с тези указания , но решението му от 08.04.2003г по гр.д. 62/2003г е било обжалвано , съгласно §2 ал.4 от ПЗР на ГПК по втората касационната жалба се е произнесъл Великотърновски апелативен съд, който е отменил постановеното решение и при несъобразяване с императивни процесуални норми отново е върнал делото за разглеждане от въззивен съд , давайки указания в смисъл , обратен на този по решение № 1960/12.05.2006г на Върховен касационен съд , ІІІ г.о..
При това трето поред разглеждане на делото Плевенски окръжен съд е постановил обжалваното понастоящем решение ,като се е съобразил с последните указания , дадени от ВтАС ,за него задължителни , но по същество неправилни .
След като законът в чл. 61 ал.2 КТ изрично предвижда случаите на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение по волята на горестоящ орган , да не водят до промяна на страните в трудовото правоотношение, съответно да не обосновават извод ,че за тези случаи работодател се явява този горестоящ орган , неправилно е прието ,че в спора за законосъобразност на уволнението легитимиран е „БСТ”- Ц. дирекция” София ,тъй като е издател на заповедта по чл. 328 ал.2 от КТ .
Не авторството на самото волеизявление, довело до прекратяване на трудовото правоотношение , сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 от КТ , а закона , като дефинира нормативно като работодател предприятието , структурата , в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност. В случая това безспорно е БСТ Районна дирекция гр. П.. С разпоредбата на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда е възприет единен критерии , относим при определянето на страните в трудовия спор за всички случаи . Тълкуване , допускащо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя , а при конституиране на по- горестоящия спрямо него орган, издал атакуваната заповед , няма опора в закона .
Като е съобразил неправилни указания , дадени от Великотърновски АС в обратния смисъл, въззивният съд на свой ред е постановил неправилно решение по въпроса за надлежно легитимирания ответник, което следва да бъде в една част обезсилено , а в друга отменено и от настоящата инстанция следва да бъде постановено друго по съществото на спора .
Не се спори и по делото е установено ,че е сключен нов договор за управление на Б. с. т., като обжалваната заповед №49/15.03.2002г на Изп.директор на БСТ-ЦД гр. С. е издадена преди изтичане на девет месеца от започване изпълнението на договора за управление Със заповед от 17.09.2001гна касаторката, заемаща длъжността „главен счетоводител „ е възложено да изпълнява и длъжността „ Директор на РД”,поради което и по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ същата е служител от ръководството на поделение , в случая Районна дирекция на БСТ гр. П. чл. 48 ал.1 и 2 от Закона за счетоводството главният счетоводител организира финансовата дейност , вътрешния контрол и счетоводството в предприятието , което е ръководна дейност . Главният счетоводител е пряко подчинен е на ръководителя, а в случая Н. е съвместявала и упражнявала и тези правомощия. Ето защо следва да се приеме ,че трудовото й правоотношение законосъобразно е прекратено при условията на чл. 328 ал.2 от КТ . Исковете за отмяна на уволнението , възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят , следва да бъде уважен иска с правно основание чл. 220 от КТ за обезщетение поради неспазен срок на предизвестие . Със заповедта работодателят
е разпоредил обезщетение на това основание за срок от 30 дни , но съгласно т. 4 от трудовия договор обезщетение на това основание се следва за три месеца . От неоспореното заключение на икономическата експертиза се установява ,че размерът на дължимото обезщетение е 1009,лв. ,при което искът , предявен за 1008лв , следва да бъде уважен изцяло със законните последици .
Разноски в това производство касаторката Н. не е установила . Разноските на „Б”- Ц. дирекция” София за това ,че бил „служебно конституиран” не следва да бъдат възлагани върху касаторката ,в това производство те остават за сметка на ответната страна .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №118 от 08.04.2008г по гр.дело № 1075/2007г. на Плевенски окръжен съд В ЧАСТТА , с която исковете на М. Б. Н. от гр. П. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от КТ са отхвърлени по същество по отношение на конституирания ответник „Б”- Ц. дирекция” София ,в ЧАСТТА , с която „БСТ”- Ц. дирекция” София е осъден при повторното разглеждане на делото от въззивен съд да заплати на М. Б. Н. обезщетение на основание чл. 220 ал.1 от КТ, а по сметка на Плевенски окръжен съд – държавна такса в размер на 40 , 32 лева , като прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯВА решение №118 от 08.04.2008г по гр.дело № 1075/2007г. на Плевенски окръжен съд в останалата част и вместо това ПАСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Н. от гр. П. срещу „Б” Районна дирекция гр. П. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповед №49 от 15.03. 2002г на Изпълнителния директор на БСТ , с която е прекратено трудовото правоотношение за длъжността „главен счетоводител „
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Н. от гр. П. срещу „Б” Районна дирекция гр. П. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител в БСТ –РД -Плевен„
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Н. от гр. П. срещу „Б” Районна дирекция гр. П. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3024 лева за периода 15.03.2002г до 15.09.2002г .
ОСЪЖДА „Б” Районна дирекция гр. П. на М. Б. Н. от гр. П. сумата 1008 лв обезщетение за неспазване на срок за предизвестие на основание чл. 220 ал.1 от КТ , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата 26.03.2002г до окончателно изплащане .
ОСЪЖДА „Б” Районна дирекция гр. П. да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 40 , 32 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: