Р Е Ш Е Н И Е
№ 780
гр. София, 13.11. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3024/2008 година.
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. П. М. Г. Т. ,Й. и П. А. чрез срещу решение №308 от 26.02.2008г по гр.дело № 1407/2006г. на Пловдивски окръжен съд , с което е оставено в сила решение №50 от 21.04.2006г на Пловдивски районен съд ,по отхвърлен на основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР иск на касаторите ,за една площ от 100 кв.м.като тяхна собственост и част от основата на имот пл. № 5018по териториално устройствен план на гр. А..
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и материалния закон.Процесната част от имота е била предвидена за улица , мероприятието не е реализирано . Няма данни за предходно отчуждаване , влязло в сила и тук съдът е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи , позовавайки се на констативен нот. акт №53 т.І от 1961г, издаден по регулация.
Ответниците по касационната жалба О. А. и „А”Е. не са заявили становище
С определение №190 от 02.12.2008г на ВКС , V г.о жалбата е допусната до разглеждане по същество на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за предпоставките , при които отчуждаване при дворищна регулация по ЗПИНМ следва да се счита приложена ; равнозначни ли са с оглед правните последици непредаването на внесена в общината сума в хипотезата на § 105 от ППЗПИНМ и липсата на съобщение (по реда на ГПК ) при режима по чл.237 ал.2 от ППЗТСУ.
Разгледана по същество , касационната жалба е неснователна .
В обжалваното решение Пловдивски окръжен съд е изтъкнал като решаващо съображение липсата на установено право на собственост върху спорната площ по иска с правно основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР, което право е приел за недоказано в полза на ищците , легитимиращи се като правоприемници на Г. И. П. по наследство и сделка , след като отчуждени на праводателя им имоти са били възстановени в една площ , с оглед реституцията по ЗВСОНИ упълномерена за отреждане на парцел ****о 412 кв.м. площ и нанесета като имот №5018 кв.271 по плана на гр. А., одобрен 1994- 1997г . Като собственици на този имот с оглед основанието на основание чл. 2 от ЗВСОНИ, признато със заповед №А-812/30.12.1992г на К. на общ. А. , ищците претендират да бъдат признати правата им върху друга една съседна площ от 100 кв.м. по протежение на улицата , също отчуждена от Г. И. П. , но извън така реституираната . По делото са обстойно изследвани предходни регулационни отреждания , засягащи спорната ивица , като едно от съображенията на съдилищата за да отхвърли иска е влязло в сила отчуждаване по регулацията от 1959г в частта за 122 кв.м. площ от основата на имот на Г. И. П. , като придаваема по оценка към основата на съседен тогава имот пл. № 1* кв.118, за двата имота са отредени съответно парцел **** и парцел ****Х-1753. Отчуждената площ е частично идентична с претендираната и касаторите оспорват да са били обезщетени за нея . На база приети по делото заключения на вещи лица е изяснено ,че регулацията от 1959г е приложена, съответно правилно е попълнена и кадастралната основа(заповед № 685/04.03.1975г) с верните граници на имоти пл. № 1* с присъединената площ в последващите планове , предвид наличието на издаден констативен нот. акт № 53/1961г.за отчуждената част и цитирана в него квитанция №178/25.05.1961г за изплатеното в ГНС гр. А.. Съдът е приел, че при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ (отм) наличието на съобщение до правоимащия собственик за постъпването на сумата по обезщетението в съответната община, не е решаващо условие за завземането на придаваемата част ,като доводите , с които ищите оспорват да е имало уведомление за извършеното плащане по дворищна регулация , са относими към режима на по- късно влезлия в сила ППЗТСУ, поради което са неоснователни.
Решението е правилно , макар и не по изложеното съображение във връзка с юридическата обосновка на ищцовата теза. В тълкувателната си практика , с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 1993 на ОСГК, ВС на РБ посочи моментът, от който дворищно- регулационния план се счита приложен при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ , а именно регулацията е приложена тогава,когато придаденият имот е заплатен и завзет. Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ , не разкрива принципна разлика спрямо предходната уредба и реда на ЗПИНМ и ППЗПИНМ на този вид отчуждаване ,по аргумент от разпоредбите на § 106 и § 108 от ППЗПИНМ. Въпреки отчуждителното вещно-правно действие на влезлия в сила дворищно – регулационен план при двата режима , дворищната регулацията се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за придадения имот и в резултата на това той е завзет , на база съставен след изпълнение на всички условия нотариален акт за придаваемото място. Разликата е в реда и механизма за плащане, гаранциите за получаването му и последиците от отказа или бездействието във връзка с това, от страна на правоимащия. И двата режима предвиждат и предписват уведомяване на собственика, респ. предаване на сумата ,но за разлика от уредбата по чл.282 от ППЗТСУ ,съгласно която обезщетението по влязлата в сила оценка се внася в Държавната спестовна каса и се предава веднага на правоимащите по нареждане на службата при общинския народен съвет ,нормата на §105 ал.1 от ППЗПИНМ предвижда като правило внасяне на обезщетението в общината . Превод чрез сметка в Държавната спестовна каса на разположение на правоимащия, както и свързаното с този начин на плащане изискване за уведомление по реда на ГПК , режимът на ППЗПИНМ бе уредил като изключение за случаите по §93 от ППЗПИНМ , чрез препращане. Ето защо при наличие на редовно съставен констативен акт за придаваемото място към парцел **** по плана от 1959г , с отбелязване на сумата, преведена в полза на съответната община, касаторите неоснователно оспорват плащането, като се позовават на липсата на съобщение , връчено им по реда на Гражданския процесуален закон. Тъй като актът за е бил съставен на 31.05.1961г ,въз основа на квитанция №178/21.05.1961г за превод на обезщетението на съответната община ,липсата на данни за последващ превод на сумата в ДСК, както и липсата на пряко доказателство за получаване на внесената в общината сума от правоимащия, не опровергават основанието за съставяне на акта по § 100 ППЗПИНМ ,съответно не дават основание то да бъде съдебно отречено в спора по чл. 53 ал.2 от ЗКИР, щом имотът е бил надлежно завзет . След внасяне на паричното обезщетение определено за придадения имот в общината по реда на § 105 ППЗПИНМ и снабдяване с констативен акт за собственост, за него е отпаднало относителното действие на регулацията. Процеса по прилагането й е завършен, тя е стабилизирана .
Основанието на иска по чл. 53 ал.2 от ЗКИР предпоставя установяване на право на собственост към този минал момент, който е от значение за относимите в конкретиня случай регулационни предвиждания , въз основа на кадастралния план с допусната непълнота или грешка. В случая ищците се позовават на право на собственост върху възстановена при условията на ЗВСОНИ част от имот , като частичното възстановяване по този закон е предвид ограниченията на чл. 2 ал.3 от ЗВСОНИ. Ето защо в случая релевантният минал момент е този на реституцията . Ищците се позовават и на вещни права към момент , предхождащ одържавяването, но те също не подкрепят основанието на иска . Настоящата исковата претенция не е съобразена с обема на реституираното и условията за това, като необосновано се поддържа процесните 100 кв.м. по протежение на улицата да имат отношение към основата на възстановения съгласно ЗВСОНИ имот, определен и нанесен след възстановяването чрез упълномеряване , по реда на чл. 86а от ППЗТСУ (отм). По ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти се възстановява в размерите, в които са били отчуждени, само ако съществуват реално , като обект на собствеността . Това възстановяване не може да дерогира отчуждителното действие на благоустройствените мероприятия ,нито може да бъде постигнато с иск по чл. 53 ал.2 от ЗКИР . Ето защо правилен е решаващият извод на Пловдивски окръжен съд, че липсва основание за претендираното право на собственост върху процесната площ , която не може да бъде част от имот №5018 кв.271 по плана на гр. А., одобрен 1994 – 1997г.,нито да бъде включена в УПИ като собственост на ищците. Като правилно и законосъобразно, въззивното решение следва да бъде потвърдено .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №308 от 26.02.2008г по гр.дело № 1407/2006г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: