Р Е Ш Е Н И Е
№ 841
гр. София, 16.11.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4490/2008 година.
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. К. , Ю. М. М. , Д. М. Г. и С. ,С. , Е. , Л. , Л. и В. Т. ,всички чрез пълномощник адв. З, срещу решение от 27.07.2008г по гр.дело № 1256/2007г. на Софийски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 30.05.2007г на Самоковски районен съд , по уважен иск срещу касаторите за собственост на основание чл. 108 от ЗС и отмяна на нотариален акт по чл. 431 ал.2 от ГПК (отм) Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила. Съдът е пренебрегнал най-важната предпоставка за успешно провеждане на иска по чл. 108 от ЗС- доказването на активна легитимация и е допуснал съществено нарушение ,възприемайки за индивидуализация на спорния предмет основа на имот ,а не парцел ****поред актуалното регулационно отреждане. Това , както и необсъждането на гласните доказателства, пълното им игнориране, е довело до неправилни изводи .
Ответниците по касационната жалба са заявили становище в оспорване на оплакванията по жалбата . За да отмени констативния нотариален акт на ответниците за ид. част от парцела , съдът правилно се е позовал на забраната по чл. 59 ал.1 от ЗТСУ . Същевременно ищците са доказали активната си легитимация като наследници на признатия с нот. акт № 127 томІ от 26.10.1962г собственик .
С определение № 204 от 05.12.2008г на ВКС Vг.о жалбата е допусната до разглеждане по същество на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за необходимата индивидуализация на урегулиран поземлен имот с иска по чл. 108 от ЗС като предпоставка за редовност на исковата молба ,както и по въпроса за приложното поле на забраната по чл. 59 ал.1 от ЗТСУ (отм) в хипотезата на поддържано възражение , че владението върху определен имот – кадастрана единица,понастоящем част от УПИ , предхожда влизането в сила на регулационния план и забранителната законова норма , т.е регулационните граници не съвпадат с имотните.
В случая Софийски окръжен съд е бил сезиран с проверка на решение по иск с правно основание чл. 108 от ЗС , предпоставящ положително установяване правото на собственост в полза на наследниците на Г. П. Я. върху имот , посочен в исковата молба по кадастралната си основа, като пл. № 2* в кв.328 по действащия регулационен план на гр. С., за който имот по същия план е бил отреден парцел( І-2787). Приложена е скица №ТС499/11.10.1999г, без заверка за актуалност към момента на предявяване на иска през 2006г и издадена преди ответниците да се снабдят с нотариален акт № 99 т.Іб н.д. 212/2000г по обстоятелствена проверка, за право на собственост върху 562/1007 ид. части от същия парцел **** в кв.328 по плана от 1992г на гр. С.. По приета техническа експертиза,допусната за установяване на актуалния регулационен статут на имота , е отразен УПИ І-2787 с площ 1001 кв.м и придаваеми 76 кв.м, по границите на имот пл. №2787, според даденото заключение идентичен с дворно място пл. №2718 в кв.127 и отредени за него плата п-л І и п-л ІІ по плана от 1955-64г . По данни към предходния план имотът е описан в легитимиращия ищците нот. акт № 127 том І от 26.10.1962г като придобит по давност от наследодателя им Г. П. Я. . Предвид тази идентичност, искът по чл. 108 от ЗС е уважен „ за имот пл. № 2* за който е отреден парцел **** кв.328 по плана на гр. С. от 1992г”,като Софийски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Доводът за опорочаване решаващата дейност на съда поради нередовност на исковата молба ,не следва да бъде възприет при горните обстоятелства. Допуснато насрочване на дело по искова молба , която е нередовна при предявяването си по отношение на изискването за актуалност на регулационния статут на урегулиран поземлен имот ,предмет на иска , съставлява съществено процесуално нарушение, само ако е довело до недопустим или неправилен диспозитив , респ. защитата на ответната страна в процеса е била накърнена . Когато без да се стига до указания и оставяне на производството без движение, недостатъкът е отстранен ,без да се злепостави защитата на ответната страна и произнасянето на съда е съобразено както с петитума, така и с изискуемата правна характеристика на вещта , не е налице основание за отмяна на решението поради съществено процесуално нарушение. Постановеният диспозитив в установителната част, потвърден от въззивния съд , не е недопустимо произнесен, щом съобразява индивидуализацията на имота като предмет на вещното право на база прието заключение на вещо лице и без да се злепостави защитата на ответниците. Налице е произнасяне по претенцията , която в действителност касае целия УПИ І-2787 по действащия план в установителната си част , а по отношение на осъдителния диспозитив,същият се отнася до задължението на ответниците да отстъпят безспорно като факт владение. Върховен касационен съд е насочвал съдилищата да следят дали предметът на иска по спор за собственост за урегулирани поземлени имоти с основание чл. 108 от ЗС е уточнен според действащия план, но не самоцелно ,а като гаранция в предмета на спора за ревандикация да бъдат въведени , съответно изяснени именно обстоятелствата , от които зависи правилното му решаване .
При все да не е допуснал процесуалното нарушение да разгледа и постанови решение по същество при нередовна искова молба , въззивният съд е допуснал други съществени процесуални нарушения,като е основал решението на установени в полза на едната страна съобразно констативен нотариален акт права на собственост при регулационното положение към 1962г , без да бъдат изяснени в цялост и последователност причините, довели до промени в регулационния статут , без да обсъди в мотивите си възраженията във връзка с активната материална легитимация,включително доказателствата в подкрепа на ответната теза за упражнявано от наследодателите им владение върху реално обособен имот още при действието на отменения ЗПИНМ и предходните устройствени закони,ангажирани в оборване констатациите по ищцовия титул за собственост .
Ищците,сега ответници по касационната жалба , основават правата си на титул ,който обективира придобито по давност право на собственост върху урегулирано дворно място от наследодателя им Г. П. Я. . Правата са констатирани с нот. акт № 127 том І от 26.10.1962г ,съставен след обсотятелствена проверка. Част от имота по този акт безспорно е била продадена на трети лица, но с решението по настоящето дело , в установителната му част , транслативен ефект не е зачетен , тъй като вещото лице не е констатирало обособяване и нанасяне на нов имот в кадастралната основа . В полза на ответниците също е налице титул за собственост , съставен по обстоятелствена проверка към по- късен момент , оспорения по реда на чл. 431 ал.2 от ГПК нот. акт №99 т. ІБ нот.д. 212/2000г за право на собственост върху 562/1077 идеална част от УПИ І-2787 по действащия план, на база реално владение в площта от 562 кв.м. При тези обстоятелства защитата на ответниците не се е изчерпвала единствено с позоваване на съставения констативен нотариален акт за придобивното им основание,атакуван поради противоречие със законов императив , наведени са факти и са ангажирани доказателства в връзка с оборване придобивното основание на ищците,както и за установяване на произхода на имота , който владеят.
Единствения мотив на въззивния съд е почерпан от нормата на чл. 59 ал.1 от ЗТСУ(отм), което довело до постановяване на решение в съществено нарушение на чл. 188 ал.1 от ГПК (отм). По отношение констативния акт №99 т. ІБ по нот.д. 212/2000г, забраната на чл. 59 ал.1 от ЗТСУ за периода на нейното действие (до изм. ДВ бр. 34/2000г)ще има приложение,ако не се установят обстоятелствата по чл. 59 ал.2 от ЗТСУ(отм) вр. с чл. 28 ЗТСУ(отм). Ангажираните от ответниците гласни доказателства ,които въззивният съд не е обсъдил, както и част от констатациите на вещото лице , имат отношение към този въпрос. Твърдението на ответниците ,че за периода на констатираното по нот. акт № 127 том І от 26.10.1962г давностно владение в полза на Г. П. Я. , не той,а наследодателите им са упражнявали явно и несмущавано владение върху реално обособената и оградена площ от 562 кв., която е част от стар наследствен имот на Т. ,отразена по кадастрантия план на гр. С. от 1916 год, е следвало да бъдат обсъдени , а по отношение на изясняването на този въпрос съдът е следвало да прояви активност във връзка с възлагането на задача и приемането на заключението на вещото лице инж. С по т.1 от заключението му , като изиска комбинирана скица. Спорната идентичност на имоти 1740 , 1744 по плана от 1916г с имот 2718 от кв.127 по кадастралната основа на плана на гр. С. от 1955-64г и идентичния му пл. № 2* от кв.328, за който през 1992г е отреден УПИ І-2787 , е от значение както за изясняване на факта на владението (на който факт и двете страни се позовават като придобивно основание ) , така и за приложимия в случая закон, ако дворищната регулация е произвела отчуждително действие или е поставила някоя от страните в невъзможност да придобият по давност част от парцел. Доводът за противоречие с императива на чл. 59 ал.1 от ЗТСУ (отм) на един от съставените констативни актове ,не е достатъчно основание за уважаване на иск за собственост,предявен срещу позлзващите се от акта. Спорът имат ли ищците вещно право (активна легитимация), е следвало да бъде изяснен и разрешен по същество, а не с оглед формалното зачитане на първия от двата нотариални акта ,съставени по обстоятелствена проверка и отмяната на втория .
Решението на Софийски окръжен съд е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при необсъждане на релевантните за спора факти и правни доводи въз основа на събраните в съответната насока доказателства,както и при нарушение на служебното начало при процесуалните действия на съда по чл. 157б вр. чл. 157 от ГПК (отм) , като е допуснато вещото лице да не изясни съществени въпроси по предмета на съответната в конкретния случай задача,поради ограничено и неточно формулиране на същата. Въззивното решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 27.07.2008г по гр.дело № 1256/2007г. на Софийски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: