Р Е Ш Е Н И Е
№ 911
гр. София, 26.11.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4186/2008 година.
Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на на Р. А. Б. от с. Г. с пълномощник адв. Н срещу решение №64 от 17.04.2008г по гр.дело № 242/2007г. на Ловешки окръжен съд , с което е обезсилено решение от 18.04.2007г по гр.д. № 325/2006г на Ловешки районен съд, като постановено по недопустим иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила по допустимостта на процеса. Според доводите на касатора спорът за материални права към минало време с предмет земеделска земя в случая подлежи на разглеждане ,именно поради този спор реституцията не е приключила . Разрешаването на спорния въпрос не е в рамките на административния ред по чл. 18д от ППЗСПЗЗ, както неправилно се приема от Ловешки окръжен съд. Коментира се и практика на Върховен касационен съд по отделни дела в тази насока.
Ответниците по касационната жалба А. А. С. и Р. А. С. оспорват жалбата, касае се за спор при определяне на граница , исковият ред е изключен. Останалите ответници не са заявили становище.
С определение №99 от 06.02.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за признаците , отграничаващи спора по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ от спора и оплакванията ,свързани с нанасяне на имотите в картата на възстановената собственост. Противоречиво се решава въпросът в кои случаи съдът има основание да откаже квалификация на спора като материалноправен , съответно кои заявени от страните или изяснени по делото обстоятелства обосновават извод, че се касае за въпрос, регламентиран по административен ред и свързан с нанасянето на възстановени имоти в съответната карта .
Разгледана по същество , касационната жалба е основателна .
За да обезсили решението на Ловешки районен съд и прекрати производството по иска с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел ,че не се касае до спор за това кой е бил собственик на спорната площ към минал момент, а спорът е във връзка с правилността на нанасянето на земеделски имот по картата на възстановената собственост. Пори това е направен извод ,че повдигнатия от ищеца материален спор се явява тъждествен с оплаквания, относими към реда за защита по чл. 18д от ППЗСПЗЗ , който е административен . Ловешки окръжен съд се е позовал на две постановени от ВКС решения в същия смисъл.
При обстоятелствено изложение и петитум , ясно сочещи на иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ ,в обосновка на правния си интерес ищците са изтъкнали и обстоятелства, свързани с реституционното производство върху спорната площ. По делото е установено, че и двете страни са заявители с признати за възстановяване в реални граници права, като в една част постановените положителните решения засягат един и същи имот , явил се като новообразуван след частична преработка на картата на землището във връзка с границите на населеното място. По силата на заповед МЗГ РД-46-100 от 02.02.2000г ,постановена на основание чл. 17 ал.8 ЗСПЗЗ , при открита процедура по чл.18 и сл. от Наредба №49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост , при ново геодезично заснемане на границите, признат за възстановяване на ищците имот се оказва в площ, включваща спорното място, възстановено на ответната страна със скица по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ .
Като при така установените обстоятелства е обезсилил първоинстанционното решение ,с което искът е бил разгледан по същество, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и е приложил закона неправилно , възприемайки случая по решение №406 от 07.04.2008г по гр.д. 2368/2007г на ВКС , ІІ г.о, за идентичен. Цитираното решение от практиката на ВКС се основава на извод за липса на правен интерес от иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ при положение, че спорният имот попада в територията за възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне и съответният план е влязъл в сила. При този план имотите са с нови реални граници и е без значение къде са се намирали старите имоти. Случаят по второто цитирано от въззивния съд решение № 526 от 29.06.2007г по гр.д. 434/2006г на ВКС ,също не е идентичен с настоящия. Състав на Върховен касационен съд е отменил обжалвано въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане с оглед преценка по допустимостта на иска , предвид липсата на яснота в съдържанието на исковата молба, непосочване на обстоятелства по смисъла на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и съдържащо се искане да бъде точно определено местоположението на границите към настоящия , а не към минал момент . В това решение не е коментиран ,тъй като не е бил изяснен, въпросът влязъл ли е в сила съответния план , нито какъв е той , с оглед различните хипотези на чл. 18г ал.1 ППЗСПЗЗ . В обсъдените съдебни решения , както и в цитираното от защитата на касатора решение №1956 от 12.02.2002г по гр.д. 544/2001г на ВКС Vг.о, е преценявана допустимостта на иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ ,но не е коментиран случай , при който е открита процедура по чл. 17 ал.8 от ЗСПЗЗ във връзка плана за възстановяване на собствеността в стари /възстановими реални граници .
Предвид гореизложеното и на основание чл. 291 т.3 от ГПК , Върховен касационен съд изтъква следното :
Искът по 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е положителен, собственически иск , с предмет установяване на вещно право върху земеделска земя , при тази особеност, че спорното право следва да бъде установено към един конкретен минал момент ,а именно този на обобществяването. От тук произтичат няколко изисквания , две от които съдебната практика не провежда еднозначно и последователно. Първото е спорната земеделска земя, заявена с иска, да бъде индивидуализирана по своите признаци към съответния минал момент , което се налага поради връзката между претендираното вещно право и неговия предмет . Ако ищецът е изпълнил това условие ,то исковата молба ще отговаря на изискването за редовност , съответно неправилна ще е констатацията ,че се иска или се спори за нещо друго .
Второто съществено изискване е свързано с правния интерес и тук също е налице особеност на иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ ,свързана с правния интерес. Особеното в случая е , че се касае за отклонение от общия принцип за допустимо положително установяване по исков ред на право или правоотношение, което към момента на предявяване на иска съществува . Материални вещни права към минал момент законът допуска да бъдат установявани по изключение и правният интерес , обуславящ допустимостта на тези искове, не може да бъде изведен от общите правила на гражданския процес или конституционно прогласената защита на собствеността въобще , а следва да бъде преценен с оглед целта на специалната им уредба. Независимо дали правната възможност за установяване на права към минал момент е обвързана с обстоятелства , чието настъпване законът предвижда абстрактно , без ограничение във времето (напр.искът по чл. 53 ал.2 от ЗКИР с оглед регулационните предвиждания при грешна кадастрална основа ),или се касае за възможност спорът за права към минало време да се постави еднократно , с оглед правилно разрешаване на въпрос по законодателно регламентиран акт на реституция с цел правилното й приключване (случая с иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ или решението, предвидено в чл.13а ал.4 т.1ППЗСПЗЗ), касае за обусловеност. При реституция по реда на ЗСПЗЗ същата следва да бъде съобразена в две насоки :
На първо място , за да бъде допустимо поставен за разрешаване по съдебен ред , въпросът кой е бил собственик на обобществена земеделска земя, следва да е от значение за реституционното производство по ЗСПЗЗ . Тълкувателно решение №1/1997г по гр.д. №11/1997г на ОСГК даде принципно ясни насоки за случаите, когато спрямо двете или една от страните по спора реституционно производство по този закон не е започвало, или е приключило. Правен интерес е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,вкл. предвид случаите по чл. 14 ал.7 ЗСПЗЗ , както и „при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ”.
Тази обусловеност следва да бъде преценена с оглед правния интерес от иска и неговата допустимост , друг вид обусловеност се проявява след успешното провеждане на иска с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ , с оглед въздействието на съдебно разрешения спор за права спрямо административното производство . Когато реституционното производство не е приключило , дори едната или двете страни да са снабдени с положителни решения за възстановяване на имотите им в реални граници, се проявява материално правната обуславяща роля на решението по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, когато са налице допуснати фактически грешки. Тези грешки могат да бъдат свързани както с имотите и техните граници ,така и с лицата. Когато за съответната част от територията няма ободрена кадастрална карта (по смисъла на ЗКИР ) , съгласно чл. 13а от ППЗСПЗЗ се съставя план, имащ характер на помощен и е предвидено спорът „за граници на бившите имоти ” да се разрешава съдебно, т.е чрез иск за право към минал момент (виж чл. 13а ал.4 т.1 от ППЗСПЗЗ), а не по административен ред. Тоест , дори да се касае за спор във връзка с границата между два съседни някога и възстановени в съществуващи реални граници имоти, законът повелява този спор да бъде съдебно разрешен отделно от административното производство.
В случая не се касае за спор, свързан с граница,макар имотите на двете страни да са били съседни и да са възстановени като съседни. Допусната е частична преработка на картата на землището със заповед на МЗ РД 46-100/02.02.2000г по чл. 17 ал.8 от ЗСПЗЗ, в следствие на което се обособява площ, към която претенциите на различни заявители имат отношение. Преработката на плана, вкл.възложеното по реда на Наредба №49/15.11.2004г. геодезичното заснемане за идентичност на площта на имот №041018 от землището с признат на ищците имот в реални граници сочат на извод ,че съответната Общинска служба „З” не е изчерпала компетенциите си по приключване на реституцията в рамките на територия по чл. 18г ал.1 т.3 ППЗСПЗЗ , въпреки вече издадената на ответната страна скица за спорния имот. По административен ред спор за собственост не се разрешава. Редът по чл. 18д от ППЗСПЗЗ , предвиден за нанасяне на имотите върху съответната територия и картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ , не са аргумент за обратното .
В зависимост от етапа на реституционното производство , което по действащия ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е административно , в зависимост от обстоятелства , засягащи не само решенията по чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж от ППЗСПЗЗ на страните в конкретния спор в качеството им на заявители , но и утвърждаването, преработването и изменението на съответните с оглед способа на реституцията планове , когато са открити производства по актове за промяната им , се проявява обуславящата роля за съдебно разрешения спор за материално право . Материалната обусловеност може да доведе до различен краен резултат при окончателно възстановяване на собствеността, включително и до обезщетяване на засегнатия (виж чл.17 ал.8 вр. чл. 10б от ЗСПЗЗ ) , но във всички тези случаи тя ще е налице , а това обуславя допустимост на иска за установяване на права към минал момент и правен интерес от него .
При постановяване на атакуваното въззивно решение тази материалноправна обусловеност не е съобразена. При наличието за заповед МЗГ РД-46-100 от 02.02.2000г за открита процедура по преработка на плана , реституцията в засегнатата част не е приключила спрямо лицата с признато право на възстановяване на собствеността в реални граници за спорната територия. Специалният ред за определяне на самите граници върху терена на земеделските земи и компетентността на поземлената комисия по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, не изключва възможността за иск при горните обсотоятелства . Съдебен спор с предмет разрешение по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ в този случай е обуславящ спрямо предпоставките , при които по специален административен ред имотите на заявители в спорната местност след да получат идентификация ,това е следвало да съобрази и самата Общинска служба по земеделие , видно от приложеното уд. № 760/23.10.2006г на началника на ОД „З” .
Ето защо, като абстрактно се е позовал на съществуването но нормативния ред по чл. 18д от ППЗСПЗЗ, за да изключи правния интерес от разрешаването на спор по смисъла на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, без да съобрази обстоятелствата , при които е възникнал спорът за материално право спрямо един новонанесен за територията на землището имот и открития въпрос за установяване на бившия му собственик, въззивният съд неправилно е изключил наличието на правен интерес от иска . Решението на Ловешки окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №64 от 17.04.2008г по гр.дело № 242/2007г. на Ловешки окръжен съд
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съдия съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: