Р Е Ш Е Н И Е
№ 839
гр. София, 16.11.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3200/2008 година.
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. В. и К. Н. Ч. против решение от 04.03.2008г по гр.дело № 852/2007г. на Добрички окръжен съд , с което е обезсилено решение от 28.03.2005г по гр.д. № 1940/2003г на Добрички районен съд , в една част като постановено по нередовна искова молба и след като при повторното му разглеждане от въззивен съд недостатъкът не е бил надлежно отстранен. С решение №645 от 13.08.2007г по гр.д. 523/2006г на Върховен касационен съд е било постановено обезсилване на постановено от ДОС решение и делото е върнато с указания за оставяне на исковата молба без движение . В останалата , също обжалвана част , първоинстанционното решение е обезсилено поради липса на правен интерес от иска с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила по допустимостта на процеса. Според доводите на касаторите , развити в защита от адв. С, спорът за материални права към минало време с предмет земеделска земя подлежи на разглеждане, независимо от това дали имотът е заявен в сроковете на чл. 11 от ЗСПЗЗ ,в чия полза е реституиран и има ли възможност да бъде заявен за възстановяване с иск . Поддържа се последната каузална практика на Върховен касационен съд в тази насока да е неправилна .
Ответниците по касационната жалба П. Д. Ж. , К. Д. К. и М. Д. М. са заявили становище , с което оспорват както правния интерес на ищците , така и претенциите им по същество .
С определение №163 от 24.11.2008г на ВКС , V г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за необходимата индивидуализация на спорния предмет по иска с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ за правото на собственост върху земеделска земя към минал момент, съответно отговаря ли на условието по чл. 98 б. „г” и „д” от ГПК (отм) едно обстоятелственото изложение, което не сочи площ , граници и местонахождение на всеки от спорните имоти към момента на обобществяването им , а предвид претендиран наследствен произход на собствеността се сочат имоти според индивидуализацията им по-назад във времето ,към момента на придобиването от по-далечия праводател, когато с иска се оспорва изключителната собственост на вносителя и се цели признаване на заявена , съответно възстановена единствено на последния земеделска земя, като собственост на общ за всички страни наследодател .
Разгледана по същество , касационната жалба е неснователна .
При повторното разглеждане на делото от въззивен съд са съобразени указанията , дадени с решение №645 от 13.08.2007г по гр.д. 523/2006г на Върховен касационен съд, от ищците да бъде изискано индивидуализиране на имотите, предмет на иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ ,по отделно. Насоките на тази индивидуализация са две и те са посочени както в отменителното решение , така и в указанията на Добрички окръжен съд : посочване на идентификационни белези чрез землище , площ и съседи и посочване на начина на придобиването им от общия наследодател. С писмена молба и в отговор за това изискване, ищците отново са изтъкнали че спорът за притежаваната и обобществена на различни основания земеделска земя , бивша собственост на М. Я. ,следва да бъде разрешен на основата на количествен анализ ,в съпоставка с притежаваните и възстановени на наследниците (заедно и по отделно) земи с план за земеразделяне . За една част от претендираните имоти, общо 28 дка в землище на с. О., указанията са изпълнени , като придобивното основание е посочен нот. акт от 1948г, а с това е дадена и съответната индивидуализация . За останалите 15 дка в землището на с. С. като основание е посочено „оземляване като преселник от северна Добруджа”, което въззинвтият съд не е приел за изпълнение в посока редовност на иска и уточняване на предмета на претенцията .
Като при тези обсотятелства е обезсилил първоинстанционното решение , въззивният съд е приложил закона правилно .
Искът по 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е положителен, собственически иск , с предмет установяване на вещно право при тази особеност, че собствеността следва да бъде установена към един конкретен минал момент , а именно този на обобществяването. От тук произтича изискването спорната земеделска земя ,която е предмет на иска ,да бъде индивидуализирана по своите признаци към същия момент, поради връзката с претендираното право . От това не следва ,че ако ищците се позовават на описания по площ и съседи ,почерпани от документи за собственост , съставени към по- ранен момент , исковата молба е нередовна. Ако спорът се свежда до това дали обобществените ,заявени от един наследник и възстановени единствено на него имоти , са били притежание на по- далечен , общ на страните наследодател и съответно се претендира признаване на дял в наследството , като обстоятелствено твърдение по иска ще е съобразно индивидуализацията към момента , който според ищеца е от значение за правото на собственост , а не само към момента на кооперирането на земите в ТКЗС или завземането им , тъй като индивидуализацията към втория момент , ако е последващ , би ползвала тезата на ответната страна и не следва да се очаква от ищците да дават обстоятелствено изложение в тази насока . В доказателствен план обаче , ще стои въпросът за изясняване и установяване на промени и трансформации, което отново е в тежест на ищцовата страна, като въпрос за идентичността на претендирания имот. В случая , доколкото ищцовата защита извежда доводи от тази разлика спрямо момента ,който е от значение за правната характеристика на един имот ,но без да има основание за това , предвид материализираното по делото неизпълнение на указанията ,дадени в правилна насока ,оплакванията в жалбата са неоснователни по същество в частта за процесните 15 дка земеделска земя в землището на с . Свобода. За тях липсва конкретнизация и по придобивно основание , и по местоположение .
В обжалваното решение Добрички окръжен съд е приел да не е налице правен интерес от разрешаване на спор чия е била собствеността върху други 28 дка земеделски земи в земището на с. О., тъй като само ответниците, наследници на Д. М. Великов и М. Д. , се ползват от заявление за възстановяването им, като бивша собственост на тези лица към момента на обобществяването. Заявление за правата на посочения от ищците бивш собственик , а именно М. Великов Я. , баща на Д. М. Великов, няма постъпило в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ , нито е бил предявен иск по чл. 11 ал.2 от същия закон до изтичането на срока , преклудирал окончателно и тази възможност съгласно §22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ (ДР бр.13/2007г).
Решението правилно, разглеждане на иска по същество е безпердметно в тази част . Положително установяване на право или правоотношение е допустимо по исков ред , ако правото съществува. Материални вещни права към минал момент законът допуска да бъдат установявани в случаи ,уредени като изключение , поради това и правният интерес , обуславящ допустимостта на тези искове, не може да бъде изведен от общите правила на гражданския процес или конституционно прогласената защита на собствеността , както поддържа защитата на касаторите. Независимо дали правната възможност за установяване на права към минал момент е обвързана с обстоятелства , чието настъпване законът предвижда абстрактно , без ограничение във времето (напр.искът по чл. 53 ал.2 от ЗКИР с оглед регулационните предвиждания при грешна кадастрална основа )или се касае за възможност спорът за права към минало време да се постави с оглед правилно разрешаване на въпрос по законодателно регламентиран акт на реституция, т.е. съдебната намеса и решение за това кому е принадлежало правото на собственост да гарантира правилността и справедливостта на този акт, по естеството си еднократен (иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ ), и в двата случая се касае за обусловеност. Още с приемането на ЗСПЗЗ , както и предвид последователно провежданите му изменения, възможността за промяна на лицата при възстановяване на земеделската земя бе регламентирано изрично , като изключение и то при ограничения , свързани с преклузивни срокове. С приемането на последното изменене на §22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ (ДР бр.13/2007г), законодателно се сложи край на тази възможност , при това независимо от кой момент е налице висящност на материалния съдебен спор с предмет разрешение по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ . Ето защо е правилен изводът на въззивния съд , че незаявени земеделски земи или такива , за които не е предявен иск по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичането на срока по §22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, не могат да бъдат предмет на спор за материално право по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Като постановено в съответствие със закона ,въззивното решение следва да бъде потвърдено .
Следва да се присъдят разноски на ответниците в настощето производство П. Д. Ж. , К. Д. К. и М. Д. М. в общ размер на 500 лева .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03.2008г по гр.дело № 852/2007г. на Добрички окръжен съд
ОСЪЖДА С. Б. В. и К. Н. Ч. да заплатят на П. Д. Ж. , К. Д. К. и М. Д. М. сумата 500 лева разноски по делото за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: