Решение №840 от 11.11.2009 по гр. дело №2339/2339 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е
 
№ 840
гр. София,    11.11.2009 г.
 
В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  пети ноември     две хиляди и девета    година  в състав:
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА   
                                    ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ   
                                                 ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ  
при участието на секретаря Иванова    .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  4289/2008 година.
  Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К. и А. В. К. против решение №730 от 26.06.2008г по гр.дело № 2436/2007г. на Варненски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 12.10.2007г по гр.д. № 6342/2006г на Варненски районен съд , по уважен отрицателен установителен иск. Отречено е право на собственост, установено по реда на §4а от преходните разпоредби на ЗСПЗЗ в полза на Р. Д. К., чиито наследници са касаторите.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила , в недопустим процес. Неправилно е преценен правния интерес на ищците да предявят отрицателен установителен иск. При интерес единствено от положителен установителен иск за правата им , съдът е допуснал неправилно прехвърляне на доказателствената тежест . Позовават се на каузална практика на ВКС в тази насока.
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище
С определение №178 от 28.11.2008г на ВКС , V г.о жалбата е допусната до разглеждане по същество на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за за правния интерес от отрицателен установителен иск, предявен от лице с признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи (възстановими ) стари реални граници по отношение на имот, попадащ в терен по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ ,без производството да е приключило с издаване на заповед за отделните имоти по този план , когато предмет на иска е материалното право на трансформация в полза на бившия ползувател и ответник, вече легитимирали се формално като заплатил земята собственик , по реда на §4а от същия закон.
Разгледана по същество , касационната жалба е неснователна .
В обжалваното решение Варненски окръжен съд е приел да е налице правен интерес от отрицателен установителен иск в полза на реституирания собственик с признато право на възстановяване ,при още неприключил по реда на чл. 28а ППЗСПЗЗ фактически състав за имот в терен по §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ , срещу бившия ползувател ,вече легитимирал се като собственик по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и вписан като такъв в плана на новообразуваните имоти . По същество е изтъкнато ,че като основание за реализиране на правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответниците е послужило невярно по съдържание удостоверение №82 от 1980г , за отстъпено на Р. Д. К. ползване върху процесната земя по решение на общински народен съвет (76 ПМС). Обстоятелството е безпротиворечиво изяснено предвид неоспорен и официално издаден препис от протоколното решение на ОНС –Аксаково и утвърдения списък на ползувателите , в който името на Р. Д. К. не фигурира. С този решаващ мотив е прието за установено , че материалните прдпоставки за сложния фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не са били налице и ответниците не са станали собственици на процесния имот.
Решението е допустимо и правилно . Сезиран с отрицателен установителен иск , че ответниците не са носители на едно вещно право ,съдът служебно следи за наличието на положителните процесуални предпоставки , на първо място за наличието на правен интерес. По предявения иск този правен интерес е налице .
Когато в полза на ищеца е признато право на възстановяване по реституционния ЗСПЗЗ и производството не е приключило преди влизане в сила на измененията в чл. 14 ал.1 т.3 (ДВ бр.68/1999г ) и §4к от ПЗР на същия закон, нито е налице заповед за определяне на конкретен имот по реда на чл. 28а от ППЗСПЗЗ, отрицателният установителен иск срещу легитимиралият се вече бивш ползувател е допустимо правно средство за разрешение на материалноправния спор, тъй като е единствено. Това е така, доколкото законът допуска конкурентни на реалната реституция права да бъдат установявани и материализирани едностранно , по охранителен или административен ред , в производства без участие на бившите собственици с право на възстановяване , дори без участие на общинските служби по земеделие като специализирани органи по земеделската реституция. Такъв е случая с правоимащите по §4а и 4б и сл.от ПЗР ЗСПЗЗ. Снабдяването с легитимиращ констативен титул за правата на тези лица е отдавна приключило, за разлика от фактическите състави по възстановяване на земеделски земи. Наличието на титул за собственост задължава администрацията да съобрази легитимацията на бившите ползуватели при определяне на конкретен имот и снабдяването със заповед за него по реда на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28 ал.4 и чл. 28а от ППЗСПЗЗ , дори в заплатената по специалния ред площ той да съвпада изцяло или частично с признат за възстановяване имот. Спор във връзка с материалните предпоставки на закона,т.е спор за собственост , не може да бъде разрешаван в предвидените по този ред административни производства. Ето защо отрицателният установителен иск е обусловен от наличието на правен интерес за заявителите, възстановяването на имотите им по ЗСПЗЗ да приключи законосъобразно.становяването на липсващи материални предпоставки спрямо формално признати права на ползуватели в хипотезите на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е условие за това .
Необходима и достатъчна предпоставка за упражняването на отрицателния установителен иск в случая е първо , за ищеца да липсва правна възможност за легитимация като вече възстановен собственик,т.е незавършен фактически състав на реституцията. Противното би означавало неправомерно да се прехвърли доказателствената тежест и да се достигне до незаконосъобразен резултат, както е изтъквал Върховен касационен съд в каузалната си практика. Следваща , втора предпоставка за допустимост на иска в обсъжданата хипотеза , е правата по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответника да са признати ,сложният фактически състав по този ред да е приключил и това да е отразено по изработения помощен план. Несъмнено тази предпоставка е налице и в случай , при който бившият ползувател е вече снабден със заповед по плана на новообразуваните имоти , но ако и двете страни по делото не разполагат с административна индивидуализация на площите , за които претендират ,то спорът им ще е лишен от обект , а исковото производство – от предмет ,т.е няма да са налице условия нито за положителен , нито отрицателен установителен иск за собственост, а въпросът за собствеността ще е преждевременно поставен .
По отношение фактическите и правни изводи , довели до потвърждаване на парвоинстанционното решение,по същество не се излагат оплаквания за неправилно прилагане на закона или необоснованост. Касационнатата жалба изтъква и оспорва мотив , който не е излаган като съображение във въззивното решение и няма връзка с решаващите изводи на Варненски окръжен съд. Материалните права на ответниците са отречени не защото те не са представили доказателства , а на основание представини пред въззивната инстанция нови писмени доказателства в подкрепа на направения от въззивния съд извод ,че на праводателката им право на ползване не е отстъпвано .
Като правилно и законосъобразно, въззивното решение следва да бъде потвърдено .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
 
Р Е Ш И :
 
ПОТВЪРЖДАВА решение №730 от 26.06.2008г по гр.дело № 2436/2007г. на Варненски окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top