Р Е Ш Е Н И Е
№ 912
гр. София, 18.12.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4976/2008 година.
Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на на Л. М. М. от гр. В. чрез пълномощник адв. П в частта, с която е потвърдена допусната делба на апартамент №2 на първи етаж в жилищна сграда на ул. „П” №64,с принадлежащите му изба №3, съответните ид.части от общите части на сградата и дворното място и обект-гараж №1 с принадлежащите му части , както и по касационна жалба от същия касатор, заедно с конституираните трети лица – помагачи Д. А. Г. И. И. Г. ,Г. С. И., М. Л. П., Ю. М. И. – Т. , К. Д. Н., С. Н. Н. и С. И. И. , всички от гр. В., чрез пълномощник по преупълномощаване адв. Д, срещу решение №789 от 07.07.2008г по гр.дело № 916/2007г.на Варненски окръжен съд . С обжалваното решение е оставено в сила решение от 20.11.2006г по гр.д. №1890/2005г на Варненски районен съд по допусната делба на масивна жилищна сграда на ул. „П” №64 гр. В. между съсобствениците на терена и същевременно страни по договор за групов строеж или приемници на прехвърлени идеални части, а по отношение на процесния апартамент №2 на първи етаж в същата сграда , с принадлежащите му изба №3, съответните ид. части и гараж №1 , делба е допусната при 133/320 ид.части за касатора Л. М. М., който е встъпил в процеса с твърдение за изключително право на собственост , предвид легитимацията си като приобретател на конкретен имот по силата на предварителен договор с Е. „Стефани- С. К. , обявен за окончателен. Кататорите – трети лица ,са конституирани за да помагат на ответницата в делбата С. А. К. , действаща като Е. „С”, обещател по други сключени предварителни договори за конкретни обекти от нейната квота по договора за групов строеж .
В частта , с която от делбата са изключени С. Т. А. и М. И. К. , първоинстанционното , съответно въззивното решение , са влезли в сила.
Касационната жалба на Л. М. М. от гр. В. съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила по допустимостта на процеса в частта за апартамента и гаража , предвид чл. 224 ал.1 от ГПК (отм.)и влязлото в сила решение между него и съделителката Е. „С”. Допълнително се изтъква несъответствие на признатите права в делбата с петитума на иска на този касатор в качеството му на главно встъпил , съгласно чл. 181 от ГПК (отм) . Според доводите на последния , развити в защита от адв. П, неправилно е разрешен материално правния въпрос за съсобствеността ,предвид наличието на сключен , съответно изпълнен договор за групов строеж при вече завършена сграда .
Във втората касационна жалба се оспорва като незаконосъобразно цялото решение ,игнорирането на договора за групов строеж чрез допускане на делба съобразно правата върху дворното място при положение ,че се дели сграда със вече завършени и предварително разпределени обекти. Това злепоставя правата на купувачите по предварителните договори, последващо сключени със строителя съобразно уговорките по договора. Съображения са развити от адв. М. Д. от ЛАК.
Ответниците по касационната жалба Б. Н. А. и С. Т. А. са заявили становище , с което оспорват твърденията за нарушения на процесуалния и материалния закон . Съображения са развити от адв. Ф от ВАК.
Останалите съделители не са заявили отговор .
С определение №131 от 17.02.2009г на ВКС , ІІІ г.о двете жалби са допуснати до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид портиворечиво разрешавания въпрос за правата на приобретател на конкретен обект в жилищна сграда , осъществена при групов строеж, при нейната делба , когато не е налице взаимно учредяване на суперфициарно право в обема на договореното строителство между сключилите договора по чл. 192 от ЗТСУ (отм) съсобственици на терена , а приобретателят е трето лице – купувач , чиито предварителен договор е обявен за окончателен по съдебен ред преди делбата .
Разгледана по същество и двете касационни жалби са неснователни .
В обжалваното решение, с което е допусната до делба масивна четириетажна жилищна сграда ведно с 91,7856% ид. части от общите й части и дворното място съгласно правата на страните – съсобственици на това дворно място по приращение , а именно 170/320 ид.части за Б. Н. А., 133/320 ид.ч. за Е. „С” и 17/320 ид.части за Н. е П. К. , като наред с това отделно , при същите квоти , но с участието на Л. М. М. като приобретател на 133/320 ид.част по обявен за окончателен предварителен договор с продавач Е. „С”, е допусната делба на отделни обекти в тази сграда (прехвърлени на последния по съдебен ред преди делбата апартамент №2 на първи етаж ,с принадлежащите му изба №3 ведно с 6,6481% ид.част от общите части на сградата и дворното място , в което е построена , и гараж №1 със съответните му съответните му 1,5663% от общите части на сградата и дворното място) , Варненски окръжен съд е разгледал случай на делба на жилищна сграда , изградена при условията на групов строеж (чл. 192 от ЗТСУ,отм), без между съсобствениците на дворното място да са били надлежно и взаимно учредени права на строеж спрямо конкретните обекти . За тези случаи още с решение №68 от 23.06.1986г на ОСГК на ВС на РБ , а и в последващата практиката на Върховен касационен съд многократно е указвано,че съсобствеността се ликвидира чрез делба и договорът за групов строеж не може да има действието на такава делба след завършването на сградата ,предвид изричната разпоредба на чл. 192 ал.4 от ЗТСУ(отм). Разбирането ,че в случая делбата по реда на чл. 34 от ЗС е необходим за ликвидиране на съсобствеността акт , отделен от договора за групов строеж, е съобразено със забраната да се делят бъдещи и несъществуващи обекти ,но това разбиране не отхвърля правното значение на договора по чл. 192 от ЗТСУ(отм). Както прие ВС на РБ още с Тълкувателно решение №39 от 15.04.1970г на ОСГК ,общата собственост върху построената сграда е преходен етап, крайната цел е всеки участник да добие самостоятелно жилище . Поради това съглашението за бъдещо разпределение в договора обвързва участващите в груповия строеж ,като един предварителен договор за делба, но правното значение да договорните клаузи следва да проявят действието си във втората фаза на делбата , при нейното извършване.
Обстоятелството ,че един от участниците в груповия строеж е строител, осъществил по договор изграждане на цялата сграда и получил , както в случая с Е. „С”, предварително съгласие от останалите съсобственици на дворното място да продава отделните обекти от своята квота на когото намери за добре, е довело някои състави до друг краен извод, несъобразен с установеното в съдебната практика правно положение. С решение №194 от 15.04.2004г по гр.д. №438/2003г на ІІ г.о на ВКС , именно с оглед това качество на дружество –строител като участник в груповия строеж ,е прието , че със завършване на сградата договорът по чл. 192 от ЗТСУ проявява вещноправно действие и делба на обектите не е необходима . Формата на доброволната делба и формата на договора за групов строеж са приети от тоцзи състав на ВКС за идентични , с оглед изискванията на закона . Това решение е неправилно като практика във водещия си мотив , поради игнориране на съдържащото се в чл. 192 ал.4 от ЗНСУ(отм) изрично предписание и изведеното по тълкувателен път негово съдържание , но решението е неправилно и поради разбирането , че щом един предварителен договор е възможен и действителен с оглед допустимостта на обещания предмет , то същият следва да бъде обявен за окончателен с последици , изключващи делбата. Предварителен договор за вече завършено жилище в сграда , изградена при групов строеж, поражда облигационно действие и има допустим предмет ,но както окончателната сделка по този договор , ако е допуснато да бъде изповядана със съгласие на продавача и купувача , така и заместващото съдебно решение по чл. 19 ал.3 от ЗЗД, ако то е постановено и влязло в сила преди делбата , не могат да се противопоставят на съделителите в процеса по чл. 34 от ЗС като една изключителна ,вещноправна легитимация и придобивно основание за конкретния имот, съответно не обосновават изключването на този имот от делбената маса.
В делбата на конкретния обект, във фазата по допускането й купувачът ще участва , ако неговият праводател , участник в договора за групов стоеж ,му е прехвърлил и идеалната си част от правата върху терена , ведно с построеното върху него под режим на приращение, при условията на чл. 33 от ЗС .
В конкретния случай Варненски окръжен съд е съобразил именно това правно положение на купувача в лицето на настоящия касатор Л. М. М. , като участник в делбата на прехвърления му от Е. „С” апартамент . Материалноправните възражения на последния , развити в касационната му жалба , са неоснователни по изложените вече съображения , неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения във връзка с института на 224 ал.1 от ГПК. Делбата на двата обекта, претендирани от купувача Л. М. в изключителна собственост предвид влязло в сила съдебно решение по чл. 19 ал.3 от ЗЗД , не е допусната в противоречие със силата на пресъдено нещо по решението, щом е признато купувачът да е заместил праводателката си Е. „С” в нейната квота от 133/320 ид. части, т.е последната не е допусната да участва в делбата спрямо този имот. Ненавременно , а и несъстоятелно като касационен довод е оплакването , че потвърденият диспозитив по допускане на делбата не е отговорил на въведения от Л. М. М. нов спорен предмет по делото. Касаторът е съделител в процесните апартамент и гараж , конституиран като необходим другар по негова молба от 13.10.2005г и определение на районния съдия по гр.д.1890/2005г на ВРС от същата дата . Процесуалното му качество , с оглед положението на страните в делбения процес като ищци и ответници едновременно , не дава основание да се извежда формалния аргумент , че съдът е приел главно встъпване ,но не се е занимал с исковете му „против двете страни” по смисъла на чл. 181 от ГПК(отм) . Решението на Варненски окръжен съд ,потвърдило допускане на делба на конкретните обекти от жилищната сграда при установените между страните права , е правилно и законосъобразно ,въпросът за своите права купувачът М. ще постави при разпределението ,във втора фаза на делбеното производство.
Правилни са и решаващите изводи на въззивния съд по отношение делбата на цялата сграда , с оглед оплакванията в общата касационно жалба на конституирания Л. М. М. и третите лица помагачи Д. А. Г., И. И. Г. ,Г. С. И., М. Л. П., Ю. М. И. – Т. , К. Д. Н., С. Н. Н. и С. И. И. , всичики от гр. В.. Като страни по предварителни , необявени за окончателни по съдебен ред договори с продавач Е. „С” за обекти от нейната квота , съобразно споразумението по договора за групов строеж от 14.12.1996г, правното им положение като бъдещи собственици ще зависи от законосъобразното разпределение на обектите при делбата, но това правно положение не може да препятства нейното допускане .
Като постановено в съответствие със закона и в тази част, въззивното решение следва да бъде потвърдено .
Следва да се присъдят разноски на ответника в настоящето производство Б. Н. А., установени в размер на 800 лева . По разноските са задължени всички касатори .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №789 от 07.07.2008г по гр.дело № 916/2007г.на Варненски окръжен съд
ОСЪЖДА Л. М. М. от гр. В. и Д. А. Г. И. И. Г. ,Г. С. И., М. Л. П., Ю. М. И. – Т. , К. Д. Н., С. Н. Н. и С. И. И. , вс. от гр. В. да заплатят на Б. Н. А. от гр. В., ул. П. Е. № 64 сумата 800 лева разноски по делото за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: