Р Е Ш Е Н И Е
№ 745
гр. София, 16.10.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3769/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК
Образувано е по касационна жалба на Й. А. А. от гр. Д. чрез пълномощник адв. Исрещу въззивното решение №410 от 31.10.2007г по гр. д. № 363/2007г г. на Добрички окръжен съд, с която е обезсилено решение №159 от 18.05. 2006г , поправено с решение №26от 13.03.2007г по гр.д. № 161/2004г на Районен съд – гр. К.. След като е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо поради наличие на сила на пресъдино нещо по спория предмет,Добрички окръжен съд е прекратил производството по делото .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и се твърди ,че въпреки правилната констатация за наличие на влязло в сила решение , обвързващо страните, правен интерес от настоящия иск ищцата има , предвид режима на вписване.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
В хода на процеса ответника А е почина ,конституирани са наследниците му по закон С. А. М. и Д. А. М. , наред с ответницата Т. А. М. , преживяла съпруга . Ответниците по касационната жалба поддържат , че не е налице основание за отмяна на постановеното решение.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна.
Искът по настоящето дело е предявен от Й. А. А., съсобственик с права 1 /2 ид. част от апартамент в гр. К., които права са признати по решение №156 от 21.10.2007г за допускане на делба по гр. д. № №78/1996г на КРС ,за установяуване на същите права срещу приобретателите М. ,легитимирани по силата на нот. акт №161 т.І д. № 259/2001г на нотариус при РС Каварна като купувачи на спорния недвижим имот,прехвърлен им от И. М. И. в хода на висящ процес по гр.д. 133/2000г на Районен съд гр. К., воден между него и ищцата с предмет същото право и приключил с влязло в сила решение №92 от 14.04.2003г и решение за поправката му № 27 от 19.03.2007г. С влязлото в сила решение е било признато за установено по отношение на праводателя на ответниците М,че Й. А. А. е собственик на 1/ 2 ид. част от имота ,който последните са закупили от И. М. И. ,съответно по реда на чл. 431 ал.2 от ГПК (отм) е бил отменен до този размер нотариалният акт №64 т. ІІІ н.д. 1205/1997г, легитимиращ И. като изключителен собственик по сделка , сключена преди това с другия участвал в делбата съсобственик
При горните обстоятелства изводите на Добрички окръжен съд относно наличието на влязло в сила решение по спорния предмет , а именно правото на собственост на Й. А. А. до размера на 1 /2 ид. част от процесния апартамент в гр. К., са правилни и законосъобразни . Постановеното по гр.д. 133/2000г на Районен съд гр. К. решение обвързва приобретателите със сила на пресъдено нещо , тъй като последните са частни правоприемници на спорното право по смисъла на чл.220 ал.1 от ГПК( отм) . Съгласно чл. 121 ал.3 от ГПК(отм) правното им положение изключва допустимостта на нов съдебен процес с цел установяване правата на ищцата като собственик на идеална част и отмяна на легитимиращия купувачите нотариален акт. Следва да се добави ,че иск за нищожност на придобивното им основание по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД , в каквато насока ищцовата защита е поддържала квалификация на твърденията и исканията си ,не е допустимо предявен и не е следвало въобще да бъде разглеждан при положение ,че в исковата молба няма изложено обстоятелство ,на което да се основе искане за прогласяване на нищожност . Освен от постановеното с решение №92 от 14.04.2003г и решение за поправката му № 27 от 19.03.2007г по гр. д. № 133/2000г на КРС , ответниците М са обвързани и от приетото с влязло в сила решение по делбата ,именно от нейния изход- това в чии дял ще се окаже имота след нейното извършване във втората фаза , ще зависи и правното им положение .
Неоснователна е поддържаната от касаторката теза , че вписването на съдебните решения във връзка с отмяната на нотариални актове по веригата сделки има отношение към преценените от съда процесуални предпоставки за допустимост на иска по настоящето дело ,при това съображенията на защитата в тази насока се основават на невярно твърдение . Исковата молба по гр.д. № 133/2000г е била вписана под №8 т.І вх. Рег №1433 от 28.08.2000г , т.е преди прехвърлянето на имота по н.а. №168 т.І н.д. №259/2001г . Исковото производство предпоставя спор за едно материално субективно право или интерес от установяването му ,а в случая вече е налице обвързващо страните съдебно решение, влязло в сила по този въпрос.
Ето защо ,като е обезсилил недопустимото решение на първостепенния съд и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №410 от 31.10.2007г по гр. д. № 363/2007г г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: