Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
София, 23.03.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1386/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Д. срещу въззивно решение №739 от 11.01.2008 год. по гр. дело № 903/2007 г. на Русенски окръжен съд ,с което е отметено решение от 03.08.2007г по гр.д. № 2483/2007г на Русенски районен съд и е постановено друго , с което частично е уважен иск на основание чл. 106 ал.5 от СК ,предявен от Е. М. Д. срещу касаторката в настоящето производство , като е постановено изменение на мерките относно личните отношения между бащата и детето В. Д. , родена на 14.02.1995г , с определяне нов режим на свиждане спрямо определения по решение от 07.05.2002г по гр.д. № Б-506/2001г на Русенски районен съд .
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Повърхностно са обсъдени доказателствата и въззивният съд е достигнал до необосновани изводи . Не е съобразено ,че се касае за лице с шизофрения и състоянието на ремисия не е основание за изменение на режима ,има риск за детето.
Ответникът по касация Е. М. Д. оспорва наведените отменителни основания в съображения , развити от пълномощника му адв. Г.
Жалбата е по същество неоснователна .
Страните са бивши съпрузи и родители на детето В. , легитимирани страни в спора по чл. 106 ал.5 от СК по отношение на определения режим на лични отношения между бащата и детето след прекратяването на брака . За да приеме за частично основателен иска за изменение на режима, ограничен след развода с решение от 07.05.2002г по гр.д. № Б-506/2001г на Русенски районен съд, въззивният съд е изградил извод , че предвид настъпилите положителни промени в здравословното състояние на бащата, същият ще бъде в състояние да упражнява по – пълноценен контакт с детето. Изменение спрямо режима , при който бащата е имал възможността да вижда детето веднъж месечно ,в присъствие на майката и без възможност да го отвежда за 30 дни през лятото, въззивният съд е постановил така ,че е бащата да има право да вижда дъщеря си два пъти месечно. Рискът, произтичащ от заболяването шизофренна психоза е съобразен , като е отхвърлена претенцията за правото детето да бъде отвеждано от бащата за 30 дни през ваканцията . И сега решаващият съд не е дал възможност на ищеца Д. да вижда дъщеря си без присъствие на нейната майка. Изтъкнато е ,че възрастта на детето и степента на неговото развитие вече обуславят необходимостта от един по- адекватен режим на общуване и с другия родител. При така обжалваният от касаторката режим бащата ще може да контактува с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа,непроменено остава изискването правото на личен контакт да е в присъствието на майката или социален работник .
Решението е правилно и законосъобразно. Съобразена е потребността от емоционален контакт , общуване , диалог между ищеца и неговата дъщеря , който е в интерес на нейното развитие , въпреки натрупаното недоверие и очевидната необходимост от усилия от страна на бащата,за да се навакса пропуснатото в общуването и да се заздрави доверието . При изследването на спорния въпрос налице ли е основание по смисъла на чл. 106 ал.5 от СК , съдилищата правилно са приели за обуславяща промяната у родителя. Последният следва предписаното лечение и то дава траен положителен резултат . Обстоятелствата в тази насока обуславят и един по -благоприятен за ищеца режим , това е в интерес и на детето. Възраженията на ответницата за липса на близост с другия родител , страх у детето и необходимост от адаптиране при всяко свиждане ,са несъстоятелни като мотив за отхвърляне на иска изцяло , решаващият съд е обсъдил и взел предвид и тези съображения в изискуемата степен .
Неоснователни са оплакванията на касаторката за нарушение на процесуалните правила и за необоснованост на изводите на съда , изградени при обсъждането на доказателствата в съвкупност. Въззивният съд е обсъдил гласните доказателства, медицинската експертиза , становището на детето при неговото изслушване и това на социалния работник , изградил е обосновани изводи като е посочил в какво именно се изразява изменението на обстоятелствата, обуславящи уважаване на иска . Ръководейки се от интересите на детето , както повелява чл. 106 ал.2 от СК , съдът е приложил правилно и материалния закон Обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №739 от 11.01.2008 год. по гр. дело № 903/2007 г. на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.