Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр. София, 17.04.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова .
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1482/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”б” и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. и М. О. срещу въззивно решение №426 от 27.11.2007г по в.гр.д. № 503/2007г на Пловдивски апелативен съд , с която е обезсилено решение №201 от 04.04.2007г по гр. д. № 706/2006г на Окръжен съд гр. П. като постановено по непредявен иск на субсидиарното основание основание чл. 59 от ЗЗД ,при фактическо основание на иска договор за заем . С обжалваното решение делото е върнато в първа инстанция за разглеждане на предявения иск .
В касационната жалба ищците поддържат оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения,свързани с компетентността на въззивния съд да разгледа спора на втора инстанция. От материалноправна гледна точка е неправилно указанието искът да бъде разглеждан на основание , което законът не допуска да бъде доказано без писмени доказателства , щом такива няма . Именно това обстоятелство е изтъквано в исковата молба ,за да бъде приложен института на неоснователното обогатяване. Ако е приел ,че фактите следва да се квалифицират правно по договор за заем , въззивният съд е следвало да реши спора по същество. Касаторите молят решението да бъде отменено със законните последици .
Ответникът по касационната жалба И. К. В. не е заявил становище .
Касационната жалба е основателна.
При искова молба , в която се излагат относими към основанието на иск по чл.240 вр. с чл. 79 от ЗЗД факти, но се поддържа за възникнало субсидиарното основание по чл. 59 от ЗЗД поради това ,че страната нямала преки и допустими (с оглед ограниченията по чл. 133 ал.1 б. „в” ГПК)доказателства за твърденията си ,се поставя или въпрос за претенции ,поддържани при условията на обективно евентуално съединяване на искове : главната претенция е на договорно основание , а евентуалната – на извъндоговорно, или за нередовна искова молба ,тъй като несъответствието на обстоятелствена част и петитум сочи на недостатък , остраним по реда на чл. 100 ал.1 вр. чл. 98 б. „г” и „д” от ГПК (отм). Исковата молба е приета за редовна от първостепенния съд , предвид отразената в петитума и поддържана в процеса воля на ищците, че независимо от твърдението за действителните договорни отношения по повод предаването на сумата и нейното получаване като заем – изложени в обстоятелствата по иска, отговорността на ответника следва да се ангажира за неоснователно обогатяване . Ответникът не е признал да е обвързан по договор за заем и първостепенният съд е разгледал претенцията , обсъждайки и двете основания, но е приел да постанови диспозитив по второто . Доколкото ищците са доказали получаване на сумата , но не и задължение по смисъла на чл. 240 от ЗЗД същата да им бъде върната, в мотивите първоинстанционният съд е приел за доказано основание по смисъла на чл. 59ал.1 от ЗЗД и искът е бил уважен в предявения размер.
Решението е обезсилено от Пловдивски апелативен съд , възприел позоваването на чл. 59 ал.1 от ЗЗД като дадена от страната правна квалификация ,несъответстваща на заявената в исковата молба фактическа обстановка, сочеща на иск по чл. 240 от ЗЗД . Делото е върнато за произнасяне по наведеното фактическо основание .
Решението е неправилно ,при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 209 ал.1 вр. с чл. 208 от ГПК (отм). Като е изтъкнал , че заявената в исковата молба фактическа обстановка , а не доказателства , респ. съображенията във връзка с доказването на фактите , сочат предявеното основание на иска , въззивният съд е въприел принципно правилна теза . Не е съобразено обаче ,че субсидиарната правна природа на основанието ,почерпано от института на неоснователното обогатяване, изключва същото като петитум на иск при изложените обстятелства, а искова молба , при която са изложени обстоятелства, без да се изведе съответен на тях петитум , не е редовна .
Това обуславя задължението на въззивния съд ,като инстанция по същество , да констатира горния недостатък , като укаже и даде срок на ищцовата страна да приведе исковата си молба съгласно изискванията на закона . Освен нередовна искова молба , пред въззивния съд е стояло на обжалване първоинстанционно решение , при което Пазарджишки окръжен съд е приел за недоказано договорното основание в съобразителната част, като искът е уважен на субсидиарното основание, но при неправилна квалификация на същото . Квалификацията е неправилна доколкото се твърди , а и е прието за установено получаване на исковата сума от 6 000 лири стерлинги от ответника В,без никоя от страните да е доказала правно основание за това получаване. т.е налице е някоя от хипотезите по чл. 55 ал.1 от ЗЗД . Основанието по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, което защитата на ищците поддържа , ще възникне единствено вън от този случай , дори ако получаването на исковата сума в рамките една делегация , ч. абстрактна сделка. Щом има „предаване”на вещ или парична сума от ищеца на ответника , основанието на иска е във фактическите състави на чл. 55 ал.1 от ЗЗД и следва да бъде уточнено кой от тях се поддържа . Абстрактната сделка обаче също е факт , който следва да бъде въведен в процеса, ч. иск или възражение. Факт , който подлежи на доказване от страната, която черпи права или възражения, включително за случай, при който се касае за уредба по чуждо материално право.
Изводите на Пловдивски апелатевен съд са изградени при нарушение на съдопроизводствените правила , неправилно е приложена разпоредбата на чл. 209 ал.1 от ГПК при искова молба ,чиято обстоятелствена част не кореспондира с петитума и предмета на търсената защита оставя неясен . Нарушени са били съществени процесуални правила във връзка с предмета на делото , при изясняване на предпоставките за допустимост на всеки предявен иск решаващият съд е длъжен да прояви активност.
Предвид гореизложеното , обжалваното решение следва да бъде отменено , а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №426 от 27.11.2007г по в.гр.д. № 503/2007г на Пловдивски апелативен съд
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: