Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр. София, 23.03. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова .
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1336/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”б” и сл. ГПК(отм) .
Образувано е по касационна жалба на Д. . чрез Министъра на р. р. и благоустройството срещу въззивно решение № 265от 09.01.2008г по гр. д. № 1270/2007г на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 24.04. 2007г по гр. д. №.568/ 2006г на Софийски градски съд . Предявен против Д. . иск по чл. 73 ал.1 от ЗС на реституираните собственици , за добивите от имот , задържан след реституцията му , е бил частично уважен за периода от 01.02.2004г до 31.10.2004г за сумата 30720 лева ,след като по иск с правно основание чл. 108 от ЗС Д. . представлявана от МРРБ ,е осъдена да го предаде .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон при решаващата дейност на съда. По паричен иск Д. . не се представлява от МРРБ. Пасивна легитимация липсва и поради това ,че имотът е бил предаден на МО , стопанисван от Изпълнителна агенция към това министерство и в никой случай не е налице „недобросъвестно владение”,при липсата на което искът не е следвало да се уважава . Жалбоподателят моли решението да бъде отменено със законните последици .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК(отм), от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество неоснователна , поради следните съображения :
Обсъждайки на свой ред фактите по делото, въззивният съд е приел ,че за исковия период Д. . е в положение на недобросъвестен владелец ,задържащ реституиран имот без основание ,както и че собствениците са легитимирани да получат добивите , претендирани с предявения иск . Съобразявайки правоустановителното действие на влязло в сила решение по спор за собственост , въззивният съд е приел , че Д. . следва да се представлява от МРРБ , а възраженията за липса на пряко упражнявана фактическа власт,поддържани във въззивното производство , са преклудирани в приключилия между страните процес .
Решението е правилно и законосъобразно. Претендират се добиви от реституиран на ищците незастроен недвижим имот за исковия период от 01.02.2004 до 31.10.2004г . Между страните е влязло в сила решение от 10.07.2002г по гр.д. 7631/2001г на СРС , потвърдено с решение от 15.07.2004г по гр.д. №4817/2002г на СГС ,с което е бил разрешен спорът за собственост и същевременно е обозначен терена , фактически включен границите на правителствената резиденция „Л” , който се владее без основание ,тъй като Д. . е продължила да го ползва и след възстановяването му на собствениците . Като наследници на Г. Б. и А. Б. ,ищците са възстановени собственици по силата на чл. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ ,ЗПИНМ , и др. благоустройствени закони, след отмяна на отчуждаването.пражняваната за исковия период фактическа власт от ответника въззивният съд правилно е приел за установена, както предвид разрешения спор за собственост по гр.д. 4817/2002 на СГС, относим към исковия преиод, така и предвид обстоятелството, че административните разпореждания по стопанисване и управление на имущество от публичния патримониум , поначало не легитимират друг ответник ,освен държавата. По въпросът за представителството, осъществено от МРРБ , правилно е съобразено, че макар претенцията да е за парично обезщетение ,в случая се касае за иск , материално обусловен от приключилия вещно-правен спор с Д. . и следва да намери приложение правилото на чл. 18 ал.4 от ГПК (отм) . За да приеме иска за доказан по размер, съдът е съобразил заключение на вещо лице , като изградените в тази насока изводи са обосновани .
Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с преценката относно обективните предели на силата на пресъдено нещо . Въззивният съд е съобразил чл.221 от ГПК (отм) и правоустановителното действие на влязлото в сила решение по отношение на повдигнати и в настоящия спор въпроси . Доводите в защитата на касатора ,че правната фигура на „недобросъвестния владелец” не се отнася за настоящия ответник ,също са неоснователни. Гражданските закони се отнасят и за Д. , в качеството й на правен субект. Правилно е прието ,че в това си качество ответникът и няма основание да лишава собствениците от добивите след реституцията на имота в тяхна полза и следва да заплати установения размер на иска . Ето защо обжалваното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила № 265 от 09.01.2008г по гр. д. № 1270/2007г на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.