О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 981
С., 03.08.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли…………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т. при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 286/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от 73 СОУ „В. Г.” – С., чрез пълномощниците му адв. М. Б. и Х. М. от АК-С., срещу решение от 08.11.2010 г. по гр.д. N 6114/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.03.2010 г. по гр.д. № 45427/2009 г. на Софийския районен съд – 58 състав. С него са уважени искове на Г. Ф. П. – Рашдан от С. срещу касатора за признаване на незаконност и отмяна на заповед за уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ компютърен кабинет” и за заплащане на обезщетение зарази незаконното уволнение в размер на 4515, 84 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата Г. Ф. П. – Рашдан от С. оспорва жалбата с писмен отговор, изготвен от пълномощника й адв. Х. Т. от АК-С.. Счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложени са решения № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г. и № 982 от 25.01.1995 г. по гр.д. № 735/1994 г., двете на III г.о. ВС. Определенията на ВКС по чл.288 ГПК и невлезлите в сила съдебни решения не са от кръга на актовете, които обосновават наличието на противоречива съдебна практика. Цитираните съдебни решения нямат задължителен характер и насочват към основанието по т.2 на чл.280 ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторът моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните питания:
– Налице ли е реално съкращаване на щата, когато една щатна бойка се съкращава и на нейно място се създава друга нова длъжност, с която се запазват част от задълженията на съкратената длъжност?
– Налице ли е реално съкращаване на щата, когато една щатна бойка се съкращава и на нейно място се създават други нови длъжности, между които се разпределят функциите на закритата длъжност?
Представените съдебни решения не са в подкрепа на твърдението на касатора за наличие на противоречиво произнасяне по поставените въпроси, а тъкмо обратно – илюстрират последователната практика на съдилищата, включително и на въззивния съд по делото. Тази практика е възпроизведена и уеднаквена и със задължителни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Така в решение № 115 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 1119/2010 г. на IV г.о. е посочено, че когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за новата длъжност, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени. Подобно разрешение е дадено в решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на III г.о., където е прието, че характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на нова длъжност – нова, но не като наименование /може да се запази и старото наименование/, но по трудови функции. В комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но може да са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. В тези случаи е налице реално съкращаване на щата. От тук следва изводът, че когато се създава нова длъжност /независимо от наименованието/, но в нея са включени частично или изцяло съществените трудови функции на предходната длъжност без промяна на изискванията за образование, няма съкращаване на щата.
Въззивният съд е обосновал решението за фиктивно съкращаване на щата със създаването на две нови щатни бройки на мястото на съкратената бройка на ищцата „завеждащ компютърен кабинет” /педагогическа длъжност/, а именно – „завеждащ компютърен кабинет” /непедагогическа длъжност/ и допълнителна, четвърта бройка „учител по информатика”. Трудовите задължения на двете новосъздадени длъжности са разпредели функциите на съкратената длъжност, без прибавяне на нови задължения и без промяна или при снижаване на изискванията за заемането им. Тази преценка съдът е направил на базата на представени длъжностни характеристики и е законосъобразна. Щом това е така, очевидно не се касае за съкращаване на щата, а за увеличаването му – от една щатна бройка са създадени две, които поемат трудовите задължения на закритата длъжност. По поставените въпроси има достатъчна и непротиворечива практика на съдилищата, която не се нуждае от промяна или доразвиване в някаква насока, а такава необходимост не се обосновава и в изложението.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.11.2010 г. по гр.д. N 6114/2010 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА 73 СОУ „В. Г.” – С., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф. П. – Рашдан от С. разноски за касационното производство в размер на 600 лева 8шестотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.