О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 982
С., 03.08.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т. при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 187/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от М. Б. Б. от С., чрез пълномощника й адв. В. Т. от САК, срещу решение № 738 от 11.10.2010 г. по гр.д. N 194/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 16.12.2009 г. по гр.д. № 3379/2008 г. на Софийски градски съд. Вместо него е постановено друго, с което е уважен иск на Х. Г. Воогд от Кралство Холания, [населено място], срещу касаторката, за заплащане на сумата 33360 евро, представляваща платени средства за обучение за времето от 13.08.2003 г. до 29.09.2005 г., на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът Х. Г. Воогд от Кралство Холания, [населено място], чрез пълномощника си ад Х. Х. от АК-С., оспорва жалбата поради липса на основание за допускане на обжалването, така и поради нейната неоснователност по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изпълнение на указанията на Софийския апелативен съд касаторката, чрез процесуалният си представител, е изготвила изложение, в което поддържа, че съдилищата са се произнесли по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. Приложила е решение от 26.06.2006 г. по гр.д. № 61/2006 г. на Бургаския апелативен съд, което няма данни да е влязло в сила. Не се позовава на задължителна практика на ВКС, нито е представила други влезли в сила решения на съдилищата. Формулирала е следните въпроси:
– Допуска ли българското законодателство съществуването на „дарствена сделка под отлагателно условие” или тя би била изцяло или частично нищожна с оглед принципната безусловност и незабавния транслативен ефект на договора за дарение?
– Ако наличието на дарствена сделка под отлагателно условие се приеме за валидна, то несбъдването на отлагателното условие до коя от хипотезите на чл.55, ал.1 води – до тази на предл.3, както приема САС, или до тази на предл.2, какъвто иск не е предявен?
Както вече се посочи касаторката не е представила практика – задължителна или противоречива, която да бъде обсъдена в контекста на поставените въпроси. Това препятства произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, както е разяснено в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1 /2009 г. Няма основание за приложение и на т.3 от текста, тъй като има достатъчна и трайно установена практика по поставените въпроси, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване. В тази насока липсват и съображения. Независимо от това може да се отговори, че договорът за дарение може да се сключи под отлагателно или прекратително условие, както и с тежест. В разглеждания случай /договор за дарение под отлагателно условие/ правото се придобива веднага, но съществува под условие. Недействително е само дарението, направено под невъзможно условие – чл.226, ал.3 ЗЗД. Изобщо случаите на нищожно дарение са изрично и изчерпателно уредени в закона /чл.226 ЗЗД/ и уредбата се прилага последователно в практиката.
Вторият въпрос е зададен хипотетично и е без значение за правилното решаване на делото. При всички основания по чл.55, ал.1 ЗЗД полученото подлежи на връщане в един и същи размер, а правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба. Същественото е, че полученото подлежи на връщане по правилата на неоснователното обогатяване, щом не се е сбъднало условието, уговорено в договора.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 738 от 11.10.2010 г. по гр.д. N 194/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.