О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 830
С., 24.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни…………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 4/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу въззивно решение № 145 от 15.11.2010 година по гр.д. N 451/2010 година на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 977 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на Варненския окръжен съд. С него е уважен иск на К. П. М. от [населено място] срещу касатора до размер на сумата 15 000 лева, която съставлява неимуществени вреди в резултат на водено срещу ищеца наказателно производство за извършени престъпления по чл.387, ал.4 във вр. с ал.1 и чл.339, ал.1 НК, по които е признат за невиновен с влязла в сила присъда по НОХД № 53/2007 г. на ВВОС – иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Ответникът К. П. М. от [населено място] оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационнта жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
В изложение към касационната жалба и в допълнително изложение се поддържа, че с обжалваното решение са засегнати материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които следва да се разгледат в контекста на т.1 и т.3 от същия текст. Въпросите не са формулирани, но според касатора те са свързани с предмета на делото – иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Развил е доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост, т.е. по съществото на правния спор, които са касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването.
Позоваването на съдебни актове /ТР №3/22.04.2004 г. по т.д. № 3/2004 г. и р. № 48/4.02.2004 г. по гр.д. № 2041/2002 г./ може да се обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Както се посочи по-горе, обаче, не е формулиран конкретен въпрос, който да е от решаващо значение за изхода на делото, а посочването на текстове от закона не удовлетворява изискването на чл.280, ал.1 ГПК виж – т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2009 г- от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Няма и обосновка коя част от въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВКС или се решава противоречиво от съдилищата. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление, за което след това е оправдан. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и с разясненията, които се съдържат в в цитираното от касатора тълкувателно решение. След 2004г. съществува единна практика, която нито се нуждае от допълване, нито от промяна, а доводи в тази насока не се съдържат и в изложенията.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 15.11.2010 година по гр.д. N 451/2010 година на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.