О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 881
С. 12.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни………………………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 120/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Технически университет-В., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. Р., е подал касационна жалба срещу решение № 1270 от 2.11.2010 година по гр.д. N 1990/2010 година на Варненския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 3086 от 19.08.2010 г. по гр.д. № 9045/2010 г. на Варненския районен съд, с което са уважени искове на М. А. Палий-С. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № ЛС-96/19.04.2010 г. на ректора на Техническия университет – В., за възстановяване на длъжността „Директор на „Департамент езиково обучение” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата М. А. Палий-С. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите за: “За признаците на забраненото от закона фиктивно съкращаване в щата”, “за наличието на реално съкращение при трансформация в щата” и „за съдържанието на решението на компетентния орган, като основание за структурни промени и съкращения в щата”.
По първия въпрос следва да се има предвид, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС и ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/, която по конкретното дело не е съобразена и то е решено в противоречие с нея. В случая касаторът се позовава на т.12 от П № 6/30.12.1959 г. по гр.д. № 6/1959 г. на ПлВС, но не е отчел, че то е обявено за загубило сила. Независимо от това правилото на т.12 се съблюдава последователно от съдилищата и е възпроизведено в много съдебни решения. Действително трудовият договор не може да бъде прекратен поради съкращаване на щата, ако вместо една длъжност се създаде друга, с различно наименование, но за същата работа. С това изискване не се е съобразил касаторът, като не е концентрирал доказателствените си усилия върху необходимостта да установи, че новата длъжност „Директор на „Департамент за обучение по математика и езиково обучение” е различна по същностните си функции от заеманата от съкратената ищца длъжност „Директор на „Департамент езиково обучение”. Останало е неизяснено и обстоятелството около назначаването на Ръководителя на катедра „Математика” на новосъздадената длъжност и защо заемащата тази длъжност е предпочетена пред ищцата за ръководител на новосформираното звено.
Вторият въпрос е свързан с първия и по него няма противоречива практика на съдилищата, нито такава се установява в разглеждания съдебен акт. При трансформация на щата се осъществява преобразуване на една щатна бройка в друга, като трансформацията може да е свързана със съкращаване на щата, но това не е задължително изискване. От съществено значение е да се установи дали трансформирата длъжност /независимо от наименованието й/ е нова по съдържание и изисквания за заемането й, или тя припокрива съществените длъжностни задължения на предишната длъжност. От отговора на този въпрос зависи наличието на реално съкращаване на щата, както и необходимостта от подбор, ако за новосъздадената длъжност възникне конкуренция, каквато изглежда да е налице в настоящия случай.
Третият въпрос няма отношение към решаващите мотиви на въззивния съд, посредством които исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени. Затова няма и основание той да бъде обсъждан в това производство – виж т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. По него няма и представена противоречива съдебна практика, която да обоснове приложението на чл.280, ал.1, т.1 или 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1270 от 2.11.2010 година по гр.д. N 1990/2010 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.