О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 901
С. 14.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли……………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 169/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Г. В. от АК-П., срещу решение № 612 от 9.06.2010 година по гр.д. N 729/2009 година на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 659 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 2736/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу Министерски съвет на РБ за сумата 98 846 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 9 000 лева разходи за закупуване на зарибителен материал и 89 846 лева нереализирана печалба от продажба на риба в язовир „Синята река”, [населено място] – искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Ответникът Министерски съвет на РБ е депозирал писмено становище, с което оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустими, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
В касационната жалба и изложението на касационните основания се поддържа, че с обжалваното решение са засегнати процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които следва да се разгледат в контекста на т.1 и т.3 от същия текст. Тези въпроси, обаче, не са формулирани, а са развити оплаквания за неправилност на решението поради допусната грешка в годината на постановяването му /тя е отстранена с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 826 ат 14.12.2010 г./, както и поради липса на указания в какво се състои неправилността на първоинстанционното решение, кои закони са нарушени и с какво са опорочени решаващите мотиви на първоинстанционния съд. В тази насока са цитирани П №1/13.07.53 г. ПлВС, П №1/10.11.1985 г. ПлВС и П № 7/27.12.1965 г. ПлВС. Касаторът не е отчел обстоятелството, че след промяната на ГПК в частта за въззивното производство от 1997 г., посочените постановления не са актуални и следва да се има предвид само постановките на ТР №1/2000 г. ВКС. В т.19 на същото се разясни, че при въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. Въведеното пълно въззивно обжалване се окачестви като втора поред първа инстанция, поради което мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Независимо от това за да се премине към обсъждане по съществото на правния спор, съобразно развитите касационните основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, следва да се преодолеят изискванията да допускане на обжалването, а в случая те не са налице.
Втората част на основанията за допускане на обжалването се базира на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочено е, че Пловдивския апелативен съд се е произнесъл по „редица въпроси, свързани с доказателствата и доказателствената тежест – как следва да се прилага чл.188 ГПК /отм./ – може ли обстоятелството, че има решение, което установява, че официален документ е подписан от лица, което са нямали качеството на длъжностни лица, да доведе до игнорирането на същия документ, като частен такъв.” Следва да се отговори, че по приложението на чл.188 ГПК /отм./ има обилна и последователна съдебна практика, която нито се нуждае от допълване, нито от промяна или актуализиране с оглед развитието на правото. Доказателствената сила на частните документи е изяснена в чл.144 ГПК /отм./ и няма основание да бъде коментирана в това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 612 от 9.06.2010 година по гр.д. N 729/2009 година на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.